В своето комюнике от януари 2000 година “ Към Европейско научно пространство ” Европейската комисия обръща внимание на необходимостта от повече свобода и мобилност на учените в Европа. Мобилността се разглежда като своеобразен инструмент за трансфер на знания на национално и европейско ниво и увеличаване на атрактивността на Европа за научни таланти от целия свят. Във връзка с акцента, поставен върху мобилността на учените от Европейския съвет в Лисабон, през 2001 година Европейската комисия приема комюнике “ Стратегия за мобилност в Европейското научно пространство ”, в което се предлага създаването на европейска мрежа от центрове за мобилност на учените (ЦМУ). Нейната цел е да осигури на мобилните учени и техните семейства подробна информация и подходящо съдействие по всички въпроси, касаещи средата им на живот и работа. Липсата на организирана система, която да предлага подобни услуги, е идентифицирана като една от основните пречки пред мобилността на учените.

С оглед на гореизложеното през 2002 година генерална дирекция “Наука и технологично развитие” на Европейската комисия създава група на високо ниво, насочена към създаването на Европейска мрежа от ЦМУ . Предвижда се тази мрежа да осигури на пан-европейско ниво бързо и ефикасно предлагане на актуална информация и практическо съдействие за пристигащите и заминаващи учени по въпроси, засягащи професионалното им развитие и ежедневието им.

Отчитайки ролята, която Европейската мрежа от центрове за мобилност ще изиграе за структурирането на Европейското научно пространство, Европейската комисия е предвидила финансова подкрепа за създаването и популяризирането на мрежата, както и за организирането на мобилни центрове в страните-участнички . За тази цел е организиран конкурс по Шеста рамкова програма и от всички заинтересовани страни, в това число и България, са представени проекти за финансово съдействие при изграждането на национална мрежа от центрове за мобилност на учените. Предвижда се всички центрове за мобилност на учените да подпишат декларации, с които да приемат принципите и станат членове на Европейската мрежа от ЦМУ .

Проучване на състоянието в България показва, че информацията и услугите , ориентирани към мобилните учени, са частични, разпръснати и непълни . Редица университети, в това число и СУ “Св. Кл. Охридски”, предлагат на учените широка гама от услуги и информация, които обаче в повечето случаи са едностранчиви и неизчерпателни. Частични услуги и несистематизирана и непълна информация, касаеща мобилността на учените, се предлагат от различни административни структури – министерства, агенции и други без да има център, обединяващ тези услуги и информация. В резултат на това, на гостуващите учени се предлага недостатъчно съдействие при пристигането им в страната за по-дълъг период и като цяло се затруднява интегрирането им в българската среда на работа и живот. Липсата на централизирана информация е пречка и за мобилността на българските учени и висококвалифицирани специалисти, които биха желали да се завърнат в страната след специализация или работа в чужбина, както и за желаещите да преминат от индустриалните в академичните среди и обратно. В по-широк план пречките за мобилността създават бариери за трансфера на знания и умения в страната и обмена с чужбина.