Геометричните преобразувания (transformations) могат да бъдат разделени, в зависимост от тяхната линейност, на линейни и нелинейни. Векторните графични редактори обикновено позволяват действия на линейно преобразуване: ротация, преместване, огледало, изтегляне, наклоняване, извършване на афинно преобразуване на обекти като цяло, промяна на z-последователността и обединяване на неопределени интеграли в по-сложни обекти. Векторните графични редактори позволяват и действия на нелинейно преобразуване: деформиране и “разлагане” на текст (morphing) или перспективно преобразуване. По-сложните процеси на преобразуване включват булева операция на затворени форми (обединяване, разделяне, пресичане и т.н.).

По принцип, преобразуванията се представят чрез матрица със специфични параметри и всички контролни точки в конкретната графична примитивна функция се мултиплицират чрез тази матрица, когато се прилагат тези параметри. Пробразуването на растерни данни също обикновено включва някои способи на интерполация (вмъкване).

Проекционното преобразуване е преобразуване, използвано в проекционната геометрия: това е съединяване на двойка перспективни проекции. Това пробразуване описва какво се случва с възприетите позиции на наблюдаваните обекти, когато точката на видимост се променя. Проекционното преобразуване не запазва размерите или ъглите, но действително запазва инцидентността и сложното отношение: две свойства, които са важни в проекционната геометрия.

Проекционната геометрия е вид чертане или визуализиране, което графично приближава изображенията на плоска (двуизмерна) повърхност (например, хартия или пано за рисуване) до триизмерни обекти, така че да се постигне реално визуално възприятие.

Това понякога се нарича поглед в перспектива или рисуване в перспектива или просто перспектива. Рисуването в перспективна проекция трябва да бъде правено, съобразно установени геометрични правила.