Редактирането на видеоматериал може да става по два основни начина – линеен и нелинеен. Да се редактира линейно означава да се започне с подредбата на необходимите кадри от самото начало на материала и последователно да се добавяте нови в края. В случай, че в последствие се наложи да вмъкнем нови кадри в готовия вече материал, трябва да започнем от мястото на вмъкване и да повторим всички добавяния до края. Ако се работи с професионална техника, би могло да се подмени и само някоя част в средата на материала, но трябва дължините на стария и новия (вмъкван) материал да са абсолютно еднакви. Този метод е остарял, практикува се изключително рядко и дори с помощта на съвременна техника, снабдена с възможност за работа по таймкод, е бавен и муден. Невъзможността за мигновена корекция на грешки при монтажа е непреодолима пречка, довела до естествения край на използването на линейния монтаж.
Нелинейният монтаж се слави с това, че редактирането става лесно и бързо. Отделни части от един филм могат да се произвеждат на няколко различни места поотделно и след завършването им (без значение от последователноста) да се вмъкват в проекта за целия филм. Всички системи за нелинеен видеомонтаж работят с виртуални копия на файловете с видеоданни. Методът за работа е познат и като неразрушаващ (Non Destructive). Това означава, че ако в проекта ние “отрежем” част от файла, от неговото началото, край, или среда, реално файлът не се разрушава и съществува в оригиналната си цялост. По време на възпроизвеждането (докато работим по проекта или по време на експортване на готовото видео) местата, които сме “отрязали”, просто се прескачат. Това ни позволява да се коригират грешките толкова пъти, колкото е необходимо. Същото важи и при нанасяне на каквито и да е корекции по цвят, яркост, специални ефекти, преходи (преливания), работа по оригиналния звук. Корекциите се изчисляват и визуализират, без да нанасят промени по изходния файл. Фиксирането им във филма става едва тогава, когато запишем целия филм като един или повече файлове – отделни части на филма. Освен това, професионалните програми и системи за нелинейно видеоредактиране позволяват да се работи на повече от една пътечка с видео и аудио съдържание. За по-лесно представяне може да се каже, че това прилича на работа с няколко слоя, както при програмите за редакция на изображения. Многопистовото редактиране развързва ръцете на твореца и му дава възможност да прави видеомонтаж с голяма сложност, съдържащ едновременно няколко видеослоя, няколко графични слоя със статични изображения и текст. Колкото по-скъпа и високотехнологична е една система за видеомонтаж, толкова повече слоеве могат да се обработват едновременно. В случай, че недостига процесорна или хардуерна мощ, то софтуерът създава временни файлове, в които слоевете са сляти, за да може да бъдат визуализирани в реално време.
Ето няколко професионални софтуера за нелинейно и неразрушаващо редактиране на видеo: Adobe Premiere, AVID Express, FINAL CUT Pro, Pinacle.
Трябва да се каже, че по начина на работа с тях те не се различават съществено един от друг. Всичките поддържат цифрови формати, управление на съвременни видеомагнетофони и видеокамери, за да може да се прихваща видеоматериал, както и записване на готовите филми или клипове в най-популярните видеоформати. Към всеки от тези софтуери може да се инсталират допълнителни софтуерни разширения с инструменти. Разбира се, разлики между тях има, но това не влиза в темата на настоящия курс. Някои от софтуерите работят само ако към компютърната система има добавен специализиран хардуер, затова се наричат не просто софтуер за видеоредакция, а системи за нелинейно редактиране на видео.