Високият професионализъм на българския майстор, апотеоз на духа през Възраждането, носят дърворезбарите. За постигането на хармонична красота върху дървотоса нужни много любов, безкрайно търпение, да се изрежат стотици чертици и черти и вярно око, да се съчетаят в стилизирани фигури, за да се превърнат в оная ефирна, сякаш недокосната от човешка ръка красота плетеница, която гали окото като хубаво моминско лице. Тая красота идва преди всичко от вън, от живота и природата, от безпределните картини на човешката фантазия, пречупена през своеобразната призма на таланта, типизирано, претворена, одухотворена.   Само човек, който със сърцето си усеща дървотоможе да направи дърворезба, която да оживее пред очите ти. Само надарения майстор при вида на дървото вижда какво може да се направи от него. При резбаря одухотворяването се простира не само върху сътворените от него предмети, но и върху материала. Преплетени клонки, птици, реални картини и фантазия се сплитат в чудото сътворено от просто парче дърво.    Дървото сякаш оживява, говори ти, радва душата, очите ти. Внася гората в дома и прави интериора неповторим. Всяка дърворезба има един особен чар.Мекота. А и винаги можеш да прекараш пръсти и да се слееш с духа на дървото.     Майсторското длето, което през Възраждането е дълбало иконостаси и тронове, царски и болярски олтарни двери и малки домашни тавани, днес по-често се използва за изработка на тематични и декоративни пана. То тъкми тавани, създава ракли,софри, столове и огледала. Те търсят своя пластичен израз, черпейки от неоценимото наследство на прадедите.