Съкровищата на България
 
НачалоСъкровищаДруги Казичене ...
 
Двойката богини


     

КАЗИЧЕНЕ

Ранножелязната епоха в Тракия не е богата с изделия от скъпоценни предмети.Най-разкошната находка, датирана от началото на този период, е един голям златен съд с полусферична форма, открит в символично погребение (кенотаф) в с. Казичене, Софийско.
 
Съд от съкровището
от с. Казичане, Софийско
 

Той има високо цилиндрично устие със съвсем малък, обърнат хоризонтално бордюр, украсен с полегата насечка. Устието е обхванато от две хоризонтални канелюри, покрити с насечки. Под долната минават два реда шахматно разположени полукръгчета с означен център. Тялото е покрито с редки, но много изпъкнали канелюри. На дъното, между две концентрични канелюри, минава ред големи перли, свързани с пунктирана дъгичка по такъв начин, че се получава впечатление за вълновиден орнамент.

Находката от Казичене съдържа още един глинен и един бронзов съд. Според едно тълкуване на това погребение съдовете символично означават двойката богини - майка и дъщеря , и сина-брата-любовника. Фактът, че самото погребение е само символично (навярно лицето е намерило смъртта си далеч от дома), ни кара да предположим, че скъпият златен съд физически замества загиналия вожд.

КУКОВА МОГИЛА

Амфорите-ритони с фигурни дръжки са типични съдове за ахеменидския културен кръг.

В земите на обширната Персийска империя са намерени чудесни образци от тези вази, изработени от сребро и позлатени с изискано декоративно чувство. Но техните прототипове се появяват доста по-рано, и то сред керамичните форми. В тях дръжките, свързващи тялото и устието, се моделират като фигури на животни (коне, козли, бикове), а на дъното на кълбовидното тяло има два отвора, подчертани чрез чилиндрични израстъци. Почти всички известни екземпляри произхождат от ирански Азербайджан и се датират от началото на първото хилядолетие пр.н.е.
 
Амфора-ритон от Кукова могила
 

Към тази толкова древна и богата иранска традиция принадлежи и сребърната ваза, открита в Кукова могила от некропола при Дуванли. Нейните дръжки са оформени като фигури на крилати лъвове-грифони, стъпили върху тамбур, като задните им крака се сливат с обема на самата дръжка. Обърнатите назад глави със застрашително зинала паст, рафинираната стилизация на мускулите,образуващи геометрични и растителни орнаменти, богатата позлата, подчертаваща основните конструктивни точки на фигурите, също са свидетелство за това, че тази амфора е едно съвършено произведение от края на 6. и началото на 5. в.пр.н.е. В долната част тялото на амфората е канелирано, а горната част е украсена с два огледално обърнати фриза от редуващи се палмети и лотоси, разделени от ивица плетеница. Вторият отвор е разположен върху една от дръжките и е оформен като дълго устие.Обръщането на главите на грифоните назад вероятно трябва да насочи вниманието към този втори отвор. Докато при амфорите-ритони с отвори върху дъното (например вазата от Панагюрското съкровище) фигурите от дръжките обикновено са обърнати към устието.

БУКОВСКОТО

Една от най-красивите скъпоценни чаши от Тракия е сребърната чаша от Букьовското съкровище. Формата на разширяващата се нагоре чаша е много популярна в началото на първото хилядолетие пр.н.е. Друг елемент в екземпляра от Букьовци са хоризонталните канелюри.

Друг предмет от това съкровище е сребърна каничка.Нейното тяло, което е покрито с вертикални канелюри, които в най-изпъкналата част са прекъснати от широк гладък пояс, обграден от двете страни с тясна ивица насечки. Същият орнамент отделя късата цилиндрична шийка от тялото. Устието е широко, без бордюр. Към него дръжката е прикрепена чрез три ни9та, а към тялото е припоена във вид на палмета. Дъното на тази ваза е украсено с гравирана розета.

Гобеле от Букьовци Каничка от Букьовци
Фиалите са едни от най-разпространените съдове в древния свят. Техните форми и украси са различни, но конструктивния тип е почти еднакъв: по-дълбоко или по-плитко тяло с изпъкнал омфалос (пъп) на дъното и широко устие.

Само в тракийските земи са намерени повече от тридесет различни по фиорма и украса фиали. Тракийският герой-цар често е изобразяван с фиала в ръкав каноничните сцени от неговата иконография. Именно поради този си смисъл фиалата в Тракия се е превърнала и в политическо средство - както показват надписите по някои чаши, одриският цар Котис 1 ги е подарявал на по-дребни владетели в знак на своето могъщество. Такава е и малката сребърна фиала от Враца. Върху външната страна на устието е изчукан пунктир надпис с гръцки букви, в който се съобщават имената на Котис и вероятно на неговия майстор Етбео. Това означава че фиалата е била разглеждана като дар от тракийския владетел.

ЯКИМОВСКОТО СЪКРОВИЩЕ

 
Купа от
Якимовското съкровище
 

Коничната сребърна купа от Якимовското съкровище принадлежи към най-разпространения тип съдове от времето на късния елинизъм. Подобни вази са открити из целия древен свят и датират главно от периода 2.-1. в. пр.н.е. По-редки са купите с фигурални изображения по стените. Съдът от Якимово е интересен с образа на конник, който макар и доста фрагментиран, дава представа за изкуството по нашите земи през този период. Вялата му моделировка, вниманието към подробностите, йератичността на позите, грубото позлатяване, широкото използуване на насечката са характерните белези на този стил, който не трябва да се свързва с определена етническа група, а принадлежи на една огромна интернационална културна общност. В образа на конника можем да видим промеждутъчното звено между конния герой от тракийските паметници от 5.-4. в.пр.н. е. и хилядите оброчни плочки от римската епоха.

БРАНИЧЕВО

 
Каничка от Луковитското
съкровище
 

Сред инвентара на погребението от с. Браничево, Шуменско, има и една фиала, изработена осребро. Тя е доста дълбока и тялото и е украсено с ромбовиден орнамент, докато високата шия и устието са гладки. Тази чаша е интересна с гръцкия надпис, който съдържа имената на одриския цар Аматок и неговия майстор Терес. Пред нас е един примерна царски подарък. С царски буквиса означени още теглото и цената на съда. Орнаменталният мотив във фиалата от Браничево напомня много по-ранната златна чаша от Келермес, дело вероятно на ирански майстор.



ВЪРБИЦА

Фиалата от Връбница. Тялото и е сравнително ниско и бързо се разширява, докато шията е доста висока и постепенно стига диаметъра на устието.

 
Фиала от Върбица
 

Украсата на тази сребърна чаша добре разкрива вкуса на траките кум разкоша, но е разположена с подчертана грижа да се изтъкнат конструкцията и своеобразните пропорции. Тялото е покрито с разширяващи се езически канелюри и е отделно от шийката чрез широка ивица от плетеница между два реда перли. Омфалосът отдолу е закрит чрез розета. Разкошната украса на късото тяло създава усещане за стабилност, необходима при тези издължени пропорции. Гладката повърхност на шийката, която е в контраст с долната част, е пресечена само от ивица растителен орнамент - вейка бръшлян, един от най-характерните декоративни мотиви за тракийската торевтика (работа в скъпоценен метал).

 

 

© 2002 ФМИ - Курс по Мултимедийни технологии