Сред предметите на Русенското съкровище каничката-ритон заема централно място както със своята специфична форма и функция, така и с многофигурните сцени, представени върху стените й. Превръщането на една каничка в ритон е засвидетелствувано само в Тракия и това още веднъж подчертава ролята на ритона в религиозните вярвания и култовите обреди на траките. Вазата е била снабдена и с една дръжка, а остродънната й форма я приближава до амфората. Отворът на дъното е обграден от ивици шнуровиден орнамент и в полето между тях са изобразени три водни птици, ловящи риби Шийката е отделена от яйцевидното тяло с ивица овули, които украсяват и бордюра на устието. Изображенията по стените са разделени на два фриза. В долния фигурите са по-големи, което показва, че в него трябва да търсим основния смисъл на цялата композиция. Тук е представен момент от легендарната биография на Дионис - сватбата му с Ариадна, дъщерята на критския цар Минос. На тържеството присъствуват: силен, седнал върху лъвска кожа с ритон и фиала в ръце, друг силен, свирещ на двойна флейта, под чиито звуци танцува крилат Ерос, а трети налива във фиала вино, което черпи с остродънна каничка от огромен кратер, постоянно пълнещ се от извора, оформен като лъвска маска. Дионис е изобразен с дълга брада, с ритон, и фиала в ръце, а критската принцеса, облечена в дълъг хитон, държи лента - вероятно своя девически пояс. В горния фриз майсторът е представил сцена от мистериите на бога. Сатири и силени екзалтирано тичат, като държат в ръце бръшлянови клонки или тирсове, един стар силен носи мях с вино, менади държат ножове или разкъсани животни и сред това френетично шествие влюбената двойка се отделя като настроение и динамика. Трудно е да се каже кои са този младеж и тази девойка. Младежът носи на рамо тирс, което го обозначава като член на тиаса, но ние знаем, че Дионисовите мистерии били открити само за жени. Дали това не е самият бог, изобра зен в момента, когато открива Ариадна на остров Наксос?

Каничка-ритон от Русенското (Боровското) съкровище

Възможно е каничката-ритон от Русенското съкровище да е била предназначена за изпълняване на обреди от Дионисовия култ. Тя е била изработена от придворния, майстор на одриския-владетел Котис I, както свидетелствува надписът върху шийката, и заедно с другите ритони от съкровището е била подарена на някой гетски владетел.

И двамата гръцки герои са представени в „героична голота", изтъкната е физическата им сила, устремът на движението и напрежението на борбата са подчертани от развяващите се хламиди, чепатата тояга в краката на сърната е атрибут, който допълнително характеризира Херакъл. Независимо от несъмнено гръцкия подход на майстора в обрисуването на персонажите, самата трактовка на сюжета издава източния стремеж към знаковост. За майстора е било важно демонстративно да изгради сцените, преди всичко да покаже идеологическия смисъл, а не толкова психо-физическата страна на събитията. Може би дори имената на персонажите в случая да не са били важни, защото в тях траките са виждали своите герои, които вероятно са извършвали подобни подвизи. Основен момент, който е изобразен, е борбата на героя с животни или чудовища, която в редица случаи е за него ценностно изпитание - след този подвиг той може да стане цар. Оскъдните свидетелства за царската идеология на траките красноречиво говорят за наличието на тази представа в нея, а данните на изкуството я подкрепят: ловните сцени са най-често срещаният ико-нографски мотив в тракийското изкуство.

Съкровището от с. Борово, Русенско, беше открито в края на 1974 г. Сред съдовете, които то съдържа, има и един сребърен ритон с протоме на галопиращ кон и дълъг, извиващ се почти под прав ъгъл нагоре рог, покрит с вертикални канелюри, с ред перли и овули по самия обърнат надолу ръб на устието и обозначено чрез грави-ровка място на орнаменталния фриз над канелюрите. Възможно е лошо прикрепеният пластичен декор да е паднал.

Ритон с протоме от Русенското (Боровското) съкровище

Полуфигурата на коня е моделирана твърде общо с пластично и не много вярно обозначение на мускулите по гърдите и шията, с три врязани гънки около наведената глава, обърнати напред уши, с късо подстригана грива, завързана на висок перчем между ушите и падаща на три дълги кичура върху гърба, с изпъкнали очни кухини и отворена уста, в която са показани зъбите. Интересно е, че мускулите на краката са стилизирани като лотосови цветове — типичен ирански похват.

Тази ваза възпроизвежда един характерен тип за тракийските ритони. Конят е играл голяма роля в религията и идеологията на траките. То явно е било посветено на две главни божества — на слънцето и на войната, на които е било принасяно в жертва. Конят е тясно свързан с идеята за властта. Легендарният цар на едоните Резос се славел с това, че отглеждал много коне, друг тракийски цар — Диомед—притежавал кобили, които ядели хора, историческият цар Котис I подарил на зет си две стада бели коне и т. н. Ритонът заема главно място сред тракийските съдове. Той е бил не само една скъпоценна и любопитна като начин на употреба чаша, но е имал и функцията на култов съд и на атрибут на властта. По всяка вероятност е въплъщавал именно жреческите аспекти на царската власт. В много тракийски паметници героят-цар получава ритон от Великата богиня или демонстративно го показва в момента на своя апотеоз. Тази функция на ритона като култова ваза и политически атрибут е позната и сред други древни народи: хети, перси, скити. Повечето от съдовете от Русенското съкровище носят гръцки надпис, съдържащ имената на Котис I и на неговия придворен майстор Ексбео. Тези надписи определят точно и датировката на ритона около 380—360 г. пр. н.е., т. е. от епохата на разцвета на тракийската художествена култура.