В информационната ера електронното плащане започва да става все по-важно. Бяха въведени нови финансови процедури и монетарни структури, които да рефлектират на технологичните възможности и изискванията на съвременната икономика. Глобализацията и Интернет промениха начина по който крайните потребители и компаниите извършват своите разплащания.
При традиционното плащане, определена стойност се прехвърля по няколко различни начина - документно или в брой. Разплащането в брой използва банкноти и монети, които се издават под контрола на правителствата. Документните плащания използват ордери, чекове, пощенски трансфери, акредитиви и банкови карти.
Различните методи за разплащане имат различни свойства. Те варират от пълна анонимност при плащанията в брой до пълна идентификация при плащанията с банкови карти. Различните транзакции могат да бъдат проследени в различна степен, а таксите за транзакциите са различни в зависимост от метода за разплащане. Причината за съществуването на толкова много механизми е, че съществуват различни обстоятелства - това дава на всеки механизъм пазарна ниша.
Както при традиционните методи за разплащане, така и електронните най-големия проблем е да бъде осигурено, че никой няма да може да копира цифровите пари и, че никой няма да може да открадне информацията за кредитната карта. Финансовите транзакции между отделните банки отдавна бяха приведени в електронен вид. SWIFT (Society for World-Wide Interbank Financial Telecommunication - общество за международни междубанкови финансови телекомуникации)" мрежата представлява частна мрежа, която напоследък се свързва към публични мрежи, като Интернет.
За да могат да емулират характеристиките на съществуващите схеми за разплащане, електронните системи за разплащания трябва да отговарят на определени изисквания. Системите за Интернет плащания трябва да бъдат много гъвкави - те трябва да поддържат различни модели на плащания за различни ситуации (примерно плащане чрез кредитна карта, в брой или чек). Периодът за плащането трябва да бъде договорен между двете страни.
Системите трябва да позволяват извършването на конверсия на цифровите пари от една в друга система за разплащане. Инфраструктурата за разплащане трябва да поддържа множество форми на разплащания, различни цифрови валути и освен това е необходимо сключването на договори с други доставчици на цифрови и реални финансови услуги - това ще позволи конвертирането на паричните средства в други системи.
За да има успех дадена инфраструктура за разплащане, тя трябва да бъде достъпна и добре приета от всеки. Потребителите трябва да имат възможност да ограничат своите загуби чрез въвеждането на минимален резерв или на максимална допустима сума за еднократно плащане - при надхвърлянето на тези лимити трябва да е необходимо допълнително потвърждение, преди извършване на плащането. Следенето на плащанията трябва да може да се извършва лесно. Инфраструктурата трябва е такава, че всеки да може да я използва без посредник (примерно банка).
Интернет може да поеме всички финансови транзакции, но поради защитни причини е необходимо използването на съществуващите финансови къщи за клиринг. Всяка транзакция включва купувач и продавач на продукти, информация или услуги. За всяка финансова транзакция е необходима и финансова институция, която да извърши паричния трансфер, дори в повечето случаи са необходими две финансови институции (на продавача и купувача). Електронното разплащане започва с комуникация между купувача и неговата финансова институция, при която купувача и нарежда да извърши плащане (примерно чрез изтегляне на средства от банкова сметка или от кредитната карта). След това парите се изпращат за клиринг към финансовата институция на продавача. Ако тя валидира парите, продавача ще получи потвърждение за плащането. След това, той може да започне да обработва поръчката.
Най-важният проблем на цифровите системи за разплащания е сигурността. Тъй като плащанията са с реални пари, системите за цифрови разплащания са основната цел на криминалния контингент във всички страни по света. В реалния свят, копирането на банкноти е трудно, но не и невъзможно, стига да е налице необходимото оборудване. Все пак, фалшифицирането на реалните пари отнема време и средства, а и съществува голяма вероятност банката да открие фалшификацията. В Интернет цените за копиране са почти нулеви, промяната на серийни номера е елементарно. Следователно трябва да се гарантира, че системата е защитена, в противен случай тя няма да се приеме от потребителите. Интернет е отворена мрежа, позволяваща на всеки да следи трафика на останалите - следователно съобщенията трябва да бъдат защитени от модифициране чрез използване на цифров подпис. Друг важен проблем е осигуряването, че парите ще достигнат до желаното местоположение. Примерно, когато плащате в магазин, давате парите на продавача (или касиера), но когато плащате през Интернет съществува възможност плащането да пристигне в друга банкова сметка, без това да бъде забелязано. Следователно за осигуряване защитата на финансовите транзакции са необходими специализирани технологии.

• Масово приемане- системата трябва да се приема от възможно най-много потребители и търговци;
• Анонимност- ако потребителите желаят, системата трябва да може да осигури тяхната анонимност;
• Конвертируемост- цифровите пари трябва да могат да бъдат конвертирани в други парични средства;
• Ефикасност- разходите за транзакция трябва да бъдат почти нулеви;
• Гъвкавост- системата трябва да поддържа различни методи за разплащания;
• Интеграция- системата трябва да поддържа интерфейси за връзка със съществуващи финансови приложения;
• Надеждност- системата трябва да бъде с висока надеждност, с избягване на възможните сривове;
• Мащабируемост- добавянето на нови купувачи и търговци не бива да се отрази зле на инфраструктурата;
• Сигурност- системата трябва да позволява финансови транзакции по отворени мрежи, като Интернет;
• Използваемост- плащанията трябва да бъдат толкова лесни, колкото плащанията в реалния свят.

• Микро-плащания- транзакции със стойност по-малка от 5 (EURO или USD). Подходящите за тези плащания системи осигуряват минимални (почти нулеви) разходи за транзакции;
• Потребителски плащания- транзакции със стойност от 5 до 500 (EURO или USD). Обикновено те се извършват чрез кредитни карти;
• Бизнес плащания- транзакции със стойност над 500 (EURO или USD). Обикновено те се извършват чрез директен дебит или чрез фактури.

Също както в реалния свят, в Интернет има три различни типа системи за разплащане: предплащане, моментално плащане или плащане след получаване. Системите за предплащане обикновено работят чрез съхраняване на цифровите пари на твърд диск или смарт карта. Те могат да се считат за електронния еквивалент на плащането в брой. Файлът, съдържащ цифровите пари се нарича виртуален портфейл, като парите в него могат да се използват по всяко време за онлайн купуване на стоки или услуги. Предимството на електронното разплащане в брой е анонимността. Никой не може да проследи кой е платил за дадена услуга или стока. Това предимство обаче се губи веднага, когато стоките се доставят до физическото им местоположение. Основният недостатък на това разплащане е в физическото съхранение на твърд диск или смарт карта. Ако файла се загуби (повреди) се губят и парите. От друга страна всеки, който намери „портфейла" може да го използва.
Системите за моментално плащане са най-трудни за прилагане, тъй като изискват директен достъп до вътрешните бази данни на банки за да могат да извършат моменталния превод. При тях е необходима много по-голяма защита, което ги прави най-мощните системи. С цел намаляване риска от измами, при тези системи е добре да бъде приложен лимит за еднократно плащане.
При транзакциите с предплащане или с плащане след получаване достъпът до банката се извършва преди или след действителното извършване на поръчката. При този тип транзакции както в реалния така и във виртуалния свят се използват предимно кредитни карти. Все пак, кредитните карти са подходящи при определени условия - те са най-скъпи. При тях зашитата се осигурява на физическо ниво (използване на магнитни ленти, подписи и т.н.), което води до високи разходи за фалшифицирането им. Освен това, при тях цената на транзакция е висока.
Дебитните карти са с относително висока степен на защита, тъй като изискват потребителя да въведе своя PIN код - това е нещо, което се знае само от притежателя на картата. Все пак въпреки, че риска от измама и разходите за защита от грешки са малки, това повишава цената за комуникация, тъй като транзакцията протича за по-голям период от време.

Ролята на парите като средство за размяна при осъществяването на покупки и търговия се е променило през вековете. Заляти от новите технологични изобретения и съответните им предимства и недостатъци, ние привикваме към малко по-различен вид на парите, като кредитни карти, цифрови пари и техните доста нови производни - виртуални пари, е-пари, цифров кеш. Така попадаме на новата разплащателна система в Интернет, която става реалност. От друга страна, както знаем финансовите институции оперират с парите, като ги дават или вземат на заем. Тъй като разплащателната система се променя, очаква се и услугите предлагани от банките да се променят по същество, за да останат свързани с новите изисквания на мрежовата търговия.
Няма никакво съмнение, че ролята на парите в международната търговия е много важна. В миналото парите са имали различен израз. Веднъж са имали стойност и форма на злато или други ценни метали, т. нар златен стандарт, след това са били материализирани на хартия и са се наричали банкноти. В днешно време се променят и придобиват по друг вид - цифрови пари и ще се използват предимно в Интернет търговията. Интернет търговията е по-сложна, но спестява време и има бъдеще.
Въпросът обаче не е дали парите са важен компонент на търговията или не са, въпросът е в новия статус, новата перспектива. Парите, така както сме свикнали да ги използваме (като банкноти и монети) ще продължат да съществуват в реалния свят докато хората имат нужда от тях при всекидневните си пкупки. Ако обаче трябва да осъществите покупка по Интернет, ще се наложи да използвате някой от гореспоменатите цифрови пари. Грешно би било да смятате, че реалните и цифровите пари нямат нищо общо или пък че са различен вид пари. Всъщност имате нужда от реални пари (банкноти), за да можете да обезпечите цифровите пари. Вие не можете да имате цифрови пари, ако нямате банкноти, пари в кеш или просто пари в банката.
Някои от основните характеристики на цифрофите пари, които трябва да се вземат предвид при използването и управлението им са:

• Независимост- сигурността на цифровите пари не трябва да зависи от това къде се намират в реалност
• Сигурност- цифровите пари не трябв да се използват повече от веднъж. Което означава, че не трябва да е възможно да се изпратят на едни и същи цифрови пари на повече от едно място
• Анонимност- цифровите пари трябва да запазват анонимността на потребителите
• Плащане офлайн- търговците, които приемат цифрови пари не трябва да зависият от наличието на връзка към мрежата, за да се извърши някаква транзакция
• Прехвърляемост- цифровите пари трябва да могат да се прехвърлят на други
• Делимост- определено количество пари трябва да бъде делимо на по-малки количества

Плащанията с кредитни карти понастоящем са най-разпространения и предпочитан метод за плащане в Интернет. Използването на кредитни карти е елементарно и то се приема в световен мащаб. Купувачите могат да разгледат даден web сайт, да решат какви услуги или продукти са им необходими и да въведат информация за своята кредитна карта в HTML форма. Тази информация се изпраща към web сайта, откъдето или се събира и изпраща един път дневно към банка, или пък директно се проверява от банка - целта на тези проверкки е да се види дали потребителя има достатъчно кредит да плати за избраните от него стоки.
Системата за плащане с кредитни карти има определени предимства пред другите методи за разплащане. Този тип плащане се приема навсякъде и дава възможност на потребителите да натрупат разходи, които да платят в последващ момент от време (примерно в края на месеца). Тази система осигурява защита на потребителя, тъй като той има право да върне стоките в определен период от време и да си възвърне разходите, тъй като те не се взимат директно от неговата сметка. Кредитните карти не са обвързани с национални валути - конверсията се извършва автоматично.
В системата за плащане с кредитни карти участват четири страни: купувача, търговеца и техните финансови институции (банки). За да могат да използват кредитни карти, купувача и търговеца трябва да имат взаимоотношения с финансовата институция на купувача, която от своя страна трябва да има връзка с финансобагпа институция на търговеца. Купувачът получава своята карта от своята банка, а търговеца трябва да има договор с неговата финансова институция, позволяващ му да приема един или повече типа карти. Купувачите, желаещи да си купят нещо от търговеца му предоставят своята кредитна карта. Търговецът проверява валидността на кредитната карта, изпращайки информацията от нея към своята банка. Тази информация се препраща по финансовата мрежа към банката на купувача - тя я проверява и връща потвърждение на банката на търговеца. Въпреки, че този процес изглежда твърде сложен, той е проверен и утвърден и се използва ежедневно.
Въпреки, че все още има компании, които изискват информация за кредитни карти, без да предлагат кодиране, повечето компании използват механизми за кодиране и защита на информацията за кредитната карта, поръчката и потребителя. Ако няма кодиране, информацията може да бъде прихваната от хакери, които да я използват в последствие за свои цели.
За защита на плащанията с кредитни карти са създадени два стандарти - SSL (Secure Socket Layer) кодирането, създадено от Netscape и SET (Secure Electronic Transactions- защитени електронни транзакции), създаден от Visa и MasterCard. Разликите между SSL и SET са значителни - SSL кодира само трафика между web браузъра и web сървъра (между компютрите на потребителя и търговеца), докато SET представлява напълно завършено решение за разплащане, включващо не само купувача и търговеца, но и банките, необходими за плащането с кредитни карти.

От таблицата е видно, че технологията с последващо плащане има най-голямо съответствие с поставените бизнес изисквания и това е причината тя да се използва най-масово в Интернет. Останалите технологии не са особено популярни в Интернет. При тях все още няма установени стандарти и много неща все още се разработват. Въпреки, че това звучи като недостатък, липсата на стандарти дава възможност за интегриране на нови технологии, примерно SET.

Целта на системата е да се осигури възможност на български търговци да получават плащания по Интернет, инициирани с национални и международни банкови карти. Другата цел е да се даде възможност на притежатели на национални дебитни карти да извършват плащания в Интернет с български търговци. Системата осигурява средства за въвеждане необходимата информация от двете страни на плащането, осъществява връзка с националния картов оператор - БОРИКА.

1. Клиентът се регистрира в системата, като въвежда еднократно информацията за банковата си карта.
2. Търговецът от своя страна също се регистрира в системата , като предоставя информация за виртуалния POS - терминал, който притежава.
3. На всеки клиент се дава негов клиентски идентификационен номер/КИН/, а на търговеца - негов търговски идентификационен номер/ТИН/. Тези два номера са публични и служат за представянето на двете страни една пред друга. Тези номера могат да се съобщават свободно, както на клиентите, така и на търговците.
4. Двете страни, за да участват в системата получават своето потребителско име и парола. Те са поверителни и се съхраняват от клиента и от търговеца.
5. В общия случай всяка страна може да инициира плащане, знаейки КИН или ТИН на другата страна.
6. Основна особеност на системата е, че търговецът НИКОГА не получава специфична информация за клиента или данни за неговата карта. Системата предоставя на търговеца само необходимата информация, че даден КИН е извършил плащане в негова полза. В случаите, когато търговецът е регистриран в системата, че ще доставя стоки на адреса на клиента, той получава адреса за доставка включен към информацията за плащането.
7. Клиентът никога не вкарва повторно номера на картата си. Картите се регистрират в системата еднократно, тази информация се съхранява на сървър, който не е пряко свързан с Интернет в криптиран вид и се свързва с КИН на клиента. При плащане, клиентът нарежда на системата да задължи негова карта в полза на търговеца, като посочва коя карта да се избере /в случай, че е регистрирал няколко карти/ по потребителското име на картата, което педварително е въвел.
8. Системата изпраща запитване до националния оператор за картови разплащиния БОРИКА, в което се посочва данните за виртуалния POS - терминал на търговеца, данните за картата на клиента и сумата на транзакцията. БОРИКА обработва тази информация и връща на системата отговор, дали плащането е извършено или е отхвърлено - без да се уточняват причините за отказа. Системата предава тази информация на търговеца и в случаите, когато плащането е успешно, търговецът предоставя стоката или услугата на клиента.
9. Търговците имат винаги възможност да отменят вече извършено плащане в тяхна полза при възникнали спорове по доставката от тяхна страна.
10. Системата предоставя на двете страни подробни справки за извършените преводи, платените или отказани доставки, лимитите по картите, движението за търговец и клиент.
11. Всички плащания, без изключение се инициират само след изрично потвърждение от клиента.
12. Търговците могат да изпращат искания към клиентите за плащане на определени сметка. Съществува система за осъществяване на масови плащания с абонаментен характер за търговци, които предоставят стоки или услуги, които се заплащат периодично. След получаването на искане за плащане нищо не се предприема, докато клиентът не потвърди искането.