Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници


 

Дистанционно обучение

 

 

Увод

Какво представлява дистанционното обучение?

Исторически бележки

Технологии на дистанционно обучение днес

Дистанционно обучение с Интернет

Какво преставлява дистанционното обучение с Интернет?

Ползата от дистанционно обучение с Интернет

Виртуални университети

Предимства и недостатъци на дистанционното обучение с Интернет

 

Увод

През 20 век човечеството започна за използва технологии, напълно непознати на предишните епохи. Развитието на компютрите даде възможност знанията да бъдат представяни в електронен вид и повиши много скоростта на работата с информация. Информационните технологии позволиха тази информация да бъде запазвана, пренасяна и разпространявана на далечни разстояния по всяко време. Тези технологии предоставиха нови алтернативи за обучение по начин, немислим няколко десетилетия преди това. В частност, постиженията на телекомуникационните технологии проправи пътя за развитието на нови технологии за обучение и средства за комуникация, които могат да предоставят знания без ограниченията на традиционния начин на обучение. Тези нови технологии допринесоха много за развитието на дистанционното обучение. В момента огромен брой учебни, културни и търговски организации използват някаква форма на дистанционно обучение. Някои от причините за широкото разпространение в последните години на този начин на обучение са следните:

В момента много учебни организации се сблъскват непрекъснато с различни проблеми от финансово и образователно естество. Много от тези проблеми могат да се разрешат от дистанционното обучение, защото:

нагоре

Какво представлява дистанционното обучение?

Наи-общо дистанционното обучение може да се опише като обучение, при което учащите се намират на различно място от това на преподавателя и осъществяват връзка помежду си чрез компютър или други комуникационни средства. Ето някои дефиниции за този начин на обучение:

Дистанционното обучение представлява напътствия посредством печатни или електронни медии към човек, който се обучава на различно място и време от това на преподавателите или другите обучаващи се (Hill, 1997).

Дистанционно обучение имаме когато преподавателят и обучаващите се са отделени физически и когато технологиите (звук, картина, печатни средства и др.), често пъти в съчетание с директно общуване, се използват за осъществяване на връзка между двете страни” (Willis & Dickinson, 1997).

Mielke (1999) дефинира дистанционното обучение като “метод на обучение, при който учащият физически е отделен от преподавателя и учебното заведение.” Този метод може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други форми на обучение, включително традиционния начин на обучение “лице в лице” (face-to-face instruction). При всяко дистанционно обучение е необходимо да има преподавател, един или повече учащи и учебен курс или програма, която преподавателят да преподава на учащите. При дистанционното обучение, както и при традиционното, се изисква учащите да бъдат изпитвани, оценявани, да им се дава помощ, където е необходимо и да бъдат подготвяни за изпити. За тази цел е необходимо да има двупосочна комуникация. Ученето може да бъде индивидуално или групово, като и в двата случая то може да става без физическото присъствие на преподавателя. Учебният материал трябва да бъде структуриран в такава форма, че да позволява ученето от разстояние.

нагоре

Исторически бележки

За първи път методите на дистанционното обучение се прилагат във висшето образование в Университета в Южна Африка през 1946 г. По-късно през 1969 г. Британския Отворен Университет определя модела на интегриране на педагогичните методи и мултимедийни технологии в дистанционното обучение. Исторически погледнато, предшественикът на дистанционното обучение, осъществявано чрез някаква технология, e обучението чрез кореспонденция (corespondence learning), което започва в Европа и Съединените Американски Щати в средата на 19 век. То е замислено като обучение за онези, които не посещават класните стаи, и използва пощата като средство за доставяне на учебните материали. В началото на 20 век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъсква със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникационни технологии. Най-забележителната от тези нови технологии е Интернет, която се оказва едно революционно средство за развитието на дистанционното обучение.

През 1969 г. М. Кругер пръв дефинира понятието “Изкуствена реалност”. Той се занимава с интерактивни компютърни медии, в които компютърът долавя движенията посредством сензори и видео-камери и реагира чрез издаването на електронни звуци и картини. Чрез своето “видео-работно място” той създава възможността участниците в едно телевизионно предаване, намиращи се на различни места, да си взаимодействат “виртуално” един с друг. Компютърът долавя движещото се изображение на посетителя, анализира го, разбира какво вижда и отговаря с графика, видео-ефекти и синтезиран звук.

И. Съдърланд през 60-те години демонстрира нов начин за взаимодействие с компютрите чрез използване на графика. Той акцентира изследванията си върху технология, която да позволи на потребителите да влязат “на живо” в света на компютърно генерираната графика. През 1965 г. с подкрепата на военните той създава видео-дисплей, поставян на главата, въвеждащ човека в триизмерен свят. Това устройство става първообраз на технологията на “Виртуалната реалност”, използвана първоначално за симулация на пилотска кабина и подготовка на пилоти.

нагоре

Технологии на дистанционно обучение днес

В своята оригинална форма преподавателите, използващи дистанционно обучение, пътуват до отдалечени места, за да изпитват учащите или комуникират с тях чрез поща, телефон или факс-машина. Учебният материал се изпраща на учащия и след това той връща изпълнените задачи, за да бъде оценен или поправен. Днес новите технологии дават възможности за много по-качествено дистанционното обучение. Употребата на разнообразни по форма електронни медии повишава ефективността и подобрява доставянето на информация. Различните по вид мултимедийни приложения усилват възприемането на учебния материал. Доставянето на материалите може да бъде синхронно, т.е. участниците да общуват в реално време, или асинхронно, при което комуникацията е в различно за всеки време.

Видео/аудио модела на дистанционното обучение включва телевизия, сателити, високочестотни радиовълни (микровълни) и фиброоптични технологии. Най-разпространеният вариант е обикновената и кабелната телевизия. Интерактивността на тези средства осигурява възможности за дистанционното обучение, подобни на тези в обикновена класна стая. Преподавателите и учащите могат да общуват чрез двупосочна видео връзка или чрез еднопосочна видео и двупосочна аудио връзка. Свързването на компютърните технологии чрез Интернет или CD-ROM към телевизионно предаване също открива нови перспективи пред дистанционното обучение. Друга форма на общуване е асинхронната комуникация чрез компютър, например чрез e-mail, форуми в Интернет и т.н. Асинхронният модел на комуникация е подходящ най-вече за хора, които са затруднени да участват в учебни занятия в точно определено време и място.

Видовете дистанционно обучение могат да се разделят на различни категории, в зависимост от времето и мястото, в които се осъществява процесът на обучение. Преподавателите, учащите и учебният материал могат да се намират на различни места и да си взаимодействат по различно време. В таблица 1.1. (по Belanger & Jordan, 2000) са представени различните категории дистанционно обучение според времето и мястото на участниците в учебния процес:

 

Синхронно (по едно и също време)

Асинхронно (в различно време)

На едно и също място

Традиционно обучение (в класна стая)

Директно използване на технологиите в компютърни лаборатории (компютърно-подпомагано обучение, Web-базиранo обучение).

Асинхронно дистанционно обучение (в центрове и лаборатории за обучение)

Обучение със собствено темпо и в собствено време (компютърно-базирано обучение върху компакт-дискове или харддискове).

На различни места

Дистанционно обучение в реално време

Курсове на живо посредством високоскоростна връзка чрез Интернет, локална мрежа или сателити (Web-базирано обучение, телеконференция, видео-телеобучение).

Разпределено обучение (Distributed Education)

Обучение със собствено темпо и в собствено време, без значение от географското разположение (видеозаписи, Web-базирано обучение, компютърно-базирано обучение). Може да включва аспекти от другите категории дистанционно обучение.

Таблица 1.1. Категории дистанционно обучение относно време и място.

Както се вижда от таблица 1.1, различните технологии могат да се използват по разнообразни начини и да изпълняват различни задачи в дистанционното обучение. Специално внимание може да се обърне на четвърти квадрант, където е дефинирано разпределеното обучение. Повечето от дискусиите са насочени към случая, когато обучаемият е разделен от преподавателя. Може да се каже, че днес тенденцията е към разпределеното обучение, където обучаемият не само е отделен физически от преподавателя (и останалите учащи), но също така той учи със свое собствено темпо и във време, удобно за него. Възможността за преподаване и обучение независимо от времето и мястото се улеснява много чрез използването на Web-базирани курсове. Четвърти квадрант може да включва в себе си, освен асинхронно дистанционно обучение, и елементи на дистанционно обучение в реално време.

нагоре

 

Дистанционно обучение с Интернет

Какво представлява дистанционното обучение с Интернет?

Дистанционното обучение с Интернет (Internet-Based Training, Online Training, Net-Based Training) представлява обучение, което се осъществява посредством Интернет или Интранет. При този вид обучение в повечето случаи се използва някакъв Web-браузър, например Internet Explorer или Netscape Navigator. Всяка обучаваща програма, която използва Интернет като технология за доставяне на учебните материали, дори e-mail кореспонденцията и трансфера на файлове, спада към този вид дистанционно обучение (Hall, 1997).

Кое е това уникално нещо, което отличава Интернет от другите технологии и което доведе до създаването на много програми и приложения за дистанционно обучение? Първо, трябва да се вземе под внимание графичният интерфейс на Web-браузърите, който спомогна за изключително широкото потребление на Интернет по целия свят. Всеки Web-браузър е лесен за употреба. Въпреки че различните Web-браузъри имат различен външен вид, функционално те имат еднакви възможности, чрез които потребителите могат да навигират в мрежата. Тези универсални свойства на Web-браузърите и леснотата им на използване карат много организации да използват Интернет и вътрешните си мрежи за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. Втората главна причина за използването на Интернет за дистанционно обучение е относително нескъпата цена. Ако в учебните заведения има компютри, свързани към Интернет, учащите могат да ги използват за обучение, без да правят допълнителни разходи, а преподавателите лесно могат да разпространяват учебния материал.

Днес много учебни заведения си задават въпроса - може ли Интернет да замести традиционното обучение “учител-ученик” ? Реалността показва, че World Wide Web и другите технологии в много случаи са ефективно средство за обучение, което дава добри резултати, но не може (и не е необходимо) изцяло да замести традиционното обучение. За учебните организации и учреждения въпросът за използване на дистанционно обучение с Интернет и решенията за включване на подходящи преподаватели са особено важни, защото те директно се отразяват на финансовите и учебни разходи. Времето на преподавателя може да излезе скъпо, особено ако той трябва да бъде предварително обучаван или трябва да пътува. Обратно, цената на технологиите, които могат да заместят частично или изцяло преподавателя, непрекъснато намалява. Затова, когато се решава какъв тип дистанционно обучение да се избере, учебните организации трябва да се съобразяват с какво ще допринесе тази технология за процеса на обучение, как ще задоволява нуждите на учащите и какви ще бъдат разходите по нея.

нагоре

Ползата от дистанционно обучение с Интернет

Въпреки мненията на някои хора, че дистанционното обучение с Интернет понижава качеството на обучението, практиката показва, че има полза от такъв вид преподаване и че тази форма на дистанционното обучение придобива все по-голяма популярност. За това има няколко причини. Първо, дистанционното обучение с Интернет отваря нови възможности за учащите, които иначе на биха могли да участват в учебния процес. Такива потенциални учащи са например хората, които са затруднени да идват в учебното заведение по една или друга причина, например децата, прекалено възрастните или инвалидите или тези, които живеят и работят на далечно място. Второ, дистанционното обучение с Интернет позволява на учебните заведения да обучават голям брой учащи с относително малко преподаватели, което означава по-ниски разходи. Трето, желаещите да учат имат възможността да продължават своето обучение през целия си живот без значение къде и как живеят. Така впоследствие цялото общество има полза, защото много повече хора успяват да получат образование. Затова тези предимства карат много учебни заведения да правят и провеждат дистанционни курсове на обучение, дори в началото само като експеримент.

При търговските и частни организации акцентът не е толкова към обучението, колкото към подготовката на кадри. Подготовката в работата е по-различна от обикновеното обучение, защото включва специфично съдържание и задачи за съответната професия. Големите фирми често подготвят допълнително своите служители, за да могат те да се справят с нововъведенията в работата. Дистанционното обучение с Интернет позволява на тези организации да подготвят служителите си, докато те се намират на работното си място или в дома си. За самите служители подготовката означава повишаване на техните умения да вършат работата си по-добре, увеличава възнагражденията и обезщетенията и дори възможностите за повишение.

нагоре

Виртуални университети

Един от най-популярните подходи днес за дистанционно обучение чрез Интернет са така наречените Виртуални университети. Те обикновено се схващат като продължение на обикновеното дистанционно обучение. Под термина “виртуален” се разбира нещо, което съществува като функция, но не като форма. Виртуалните университети съществуват само във киберпространството, без да имат някаква учебна сграда или факултет. При този вид обучение ограниченията на пространството и времето при обикновеното обучение в класна стая не съществуват. Така това обучение е достъпно за всеки желаещ, на всяко място и по всяко време.

Интернет е главната технология, която Виртуалните университети използват за осъществяване на дистанционното обучение. То може да бъде в две форми – синхронно и асинхронно. При първата форма учебният процес протича при взаимодействие в реално време на преподавателя с учащите. По-интересна и по-често използвана е втората форма на обучение, при която преподавателите и учащите общуват по различно време. Тази форма може да замести учебен курс, провеждан чрез обикновена кореспонденция, тъй като мултимедийните компютри и WWW могат изцяло да заместят написаните върху хартия материали. За Виртуалните университети Duderstadt (2000) казва, че “вече е натрупан значителен опит с този начин на обучение и може да се заключи, че учебният процес е също толкова ефективен, колкото и при традиционния начин на обучение. Освен това тъй като не е необходимо да се инвестира в инфраструктурата на учебни сгради, този метод излиза значително по-евтино.”

Противниците на Виртуалните университети считат, че този начин на обучение не е достатъчно добър. Разбира се, грешно е да се мисли, че обучението представлява трансфер на информация от дадено място към учащия. Освен задължителната активна роля на учащия, процесът на обучение изисква и наличието на някакво образователно общество. Решението на проблема е в това Виртуалните университети да се проектират подобно на някакво общество в киберпространството, където хората да могат да общуват свободно помежду си. Съвременните технологии като електронна поща, чат-сесии, телеконференция и т.н. дават такава възможност за взаимодействие между преподавателите и учащите и между самите учащи.

Виртуалните университети са полезни най-много за хора, които работят или имат семейства и затова не могат да посещават учебни занятия на точно определено място и в точно определено време. Освен това днес се увеличава броят на студентите, които учат в обикновени университети и са се записали в някой Виртуален университет, за да разширят своето образование.

нагоре

Предимства и недостатъци на дистанционното обучение с Интернет

Предимства

Гъвкавост, достъпност, удобство. Потребителите могат да се обучават със свое собствено темпо и на място избрано от тях. Освен това те са свободни да се обучават само тогава, когато желаят и колкото имат нужда (“just in time and just enough”).

Многоплатформеност на технологията. За разлика от някои други форми на обучение чрез компютър, дистанционното обучение с Интернет е достъпно за Windows, Mac или Unix потребители, обикновено без да се изисква допълнителен софтуер. Обучаващата програма се прави само веднъж и след това може да се достави на всеки компютър, свързан с Интернет.

Пести време и пари. Тъй като Интернет може да се осигури навсякъде, няма разходи за пътуване на учащите до някаква централна сграда. Според някои изчисления (Hall, 1995) средните разходи за този начин на обучение са с 50% по-малки от традициония начин на обучение в класна стая.

Евтино разпространение по целия свят. Дистанционното обучение с Интернет е достъпно за всеки компютър по света, свързан към Интернет, което значително намалява разходите по доставяне на материалите в сравнение с традиционните начини на разпростренение.

Лесно за преработка. Когато е нужно да бъдат направени промени в учебното съдържание, тези промени се правят само на едно място - върху сървъра, където се намира курсът. Така всеки потребител по целия свят веднага може да види новите неща в курса.

Недостатъци

Ограничения на скоростта на връзката. Ако скоростта на връзката е малка, това директно се отразява върху възпроизвеждането на звука, видеото и големите картинки. Такива ограничения могат да предизвикат дълго чакане при download и така да попречат на учебния процес. Проблемът може да бъде голям при обществения Интернет за масово ползване, където има голям трафик на информация и връзката е по-бавна. В местата, където има Интранет, обикновено скоростта на връзката е голяма.

Могат ли компютрите да заместят общуването между хората? Това е важен въпрос, тъй като хората използват компютри все повече и повече. Може ли компютърният екран да замести човек? В някои случаи липсата на обикновено общуване с преподавател може да предизвика трудности в учебния процес.

Програмите за дистанционното обучение с Интернет понякога са прекалено статични. Нивото на взаимодействие между учащия и програмата понякога е ниско. Но с развитието на технологиите това ниво непрекъснато се подобрява, хората се учат от натрупания вече опит и правят по-добри програми за дистанционното обучение с Интернет.

Дистанционното обучение с Интернет изисква повече време и пари за разработване, отколкото обикновено се очаква. Като всяко нововъведение, опитът и прилагането на дистанционно обучение с Интернет изисква понякога повече разходи, отколкото се очакват в началото.

Не всеки предмет може да бъде изучаван на компютър. Обучението чрез компютър не е подходящо за някои дисциплини, където се изисква повече общуване между хората и човешки емоции.

нагоре

 


Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници