Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници

Ефективност на дистанционното обучение

Кога е ефективно дистанционното обучение

Каква е ролята на взаимодействието

Мотивация

Дефиниция

Мотивацията при дистанционно обучение

Мотивацията на учащите

Немотивираният преподавател

Обобщение

• Дали дистанционното обучение с Интернет е също толкова ефективно, колкото и традиционното обучение?
• Кои фактори влияят върху избора на технологиите, които са най-подходящи за определена ситуация?
• Колко важно е и какво място заема взаимодейстието между преподавателите и учащите и между самите учащи?
• Какви са разходите за планиране и разработка на програми за дистанционно обучение и каква е тяхната възвръщаемост?

За да бъде един учебен курс ефективен, най-напред трябва да се анализират целите на този курс и аудиторията, към която е насочен. След това е необходимо да се направи подходяща учебна програма. При дистанционното обучение всички учебни програми е необходимо да започват с внимателно планиране и анализиране на целите на курса и учащите. Подходяща технология може да избере едва когато тези изисквания са обмислени внимателно. Разработването на една такава програма може да включва много хора и различни организации. Ефективна програма за обучение се получава, когато над нея работят преподавателите, учащите, поддържащият персонал и администраторите. Съществуват три елемента, които са от първостепенно значение, за да бъде програмата успешна:

1. Организация на курса

Традиционните методи на преподаване не винаги вършат работа при дистанционното обучение. Необходимо е да бъдат разработвани и прилагани нови методи, които да използват новите технологии.

2. Технологии

Подходящият тип и употреба на технология може да спомогне (или да попречи) за успешното изпълнение на учебната програма. Трябва да се разбират добре поставените цели в курса на обучение, за да не се губят излишни пари и време.

3. Поддръжка

нагоре

Кога е ефективно дистанционното обучение?

Много хора се питат дали дистанционните учащи се обучават също така добре, както и при традиционното обучение “лице в лице” (face-to-face instruction). Изследванията, сравняващи дистанционното с традиционното обучение, показват, че “преподаването и ученето от разстояние може да бъде също толкова ефективно, колкото и традиционното обучение, стига да се използват подходящи за поставените цели технологии и методи, да има взаимодействие между студентите и да има обратна връзка между преподавателите и студентите” (Moore & Thompson, 1990; Verduin & Clark, 1991).

Учащите, които се обучават в среда на дистанционно обучение, се справят също толкова добре и дори по-добре със задачите, дейностите и изпитите в сравнение с обикновените учащи. Но за тази цел те трябва непрекъснато да бъдат упорити и да имат ясно съзнание за ситуацията, в която се намират. Самостоятелността, желанието за учене и личната отговорност са важни предпоставки за успех. Затова някои считат, че дистанционното обучение е най-подходящо за по-възрастни, мотивирани, самоорганизирани и вече завършили учащи.

Mielke (1999) описва пет елемента, които са необходими, за да бъде обучението от разстояние успешно:

1. Мотивация на преподавателя. Интересът на преподавателя и подкрепата на учебното заведение са важни условия за успех.
2. Организация. Учебният материал трябва да бъде подготвен предварително, да бъдат планирани часове и възможности за промяна. Необходимо е да се обърне внимание на всеки детайл, преди да започне същинското обучение.
3. Добро взаимодействие с учащите. Какъвто и метод на преподаване от разстояние да се използва, преподавателят трябва да осигури добри възможности за взаимодействие между себе си и между всички участници в курса.
4. Разбиране на технологията, която се използва. Преподавателят и учащите трябва да разбират и да могат да работят с технологиите, използвани в курса на обучение.
5. Поддържащ персонал. Необходима е помощта на разработчици, дизайнери и технически персонал за успешното прилагане на курса на обучение.

“доказателствата, които могат да се съберат от литературата, водят непосредствено до заключението, че ученето и преподаването от разстояние, особено когато се използват телекомуникационни медии, е ефективно, защото ефективността се измерва в постиженията на учащите, в отношението на учащите и преподавателите към учебния процес и във възвръщаемостта на вложените средства.”

нагоре

Каква е ролята на взаимодействието?

• Учащите получават информация за учебния материал, изпитите и задачите.
• Учащите могат да се организират в групи при решаването на даден проблем и така да се подкрепят един друг. Когато на един учащ е необходима помощ, тя може да бъде получена.
• Учащите се мотивират в по-голяма степен, ако често имат контакт с преподавателя.
• Използването на подходящи технологии дава допълнителни възможности за подкрепа и взаимодействие.

На изследователите на обучението добре са известни някои основни принципа за това как хората да се обучават по-ефективно. Повечето от тези принципи и идеи казват, че “човек се учи най-добре, когато извършва някаква целенасочена работа” (Dannenberg & Capell 1997). Лесно е да се направи изводът, че хората учат най-ефективно, когато активно си взаимодействат с околната среда и системата за обучение. В този смисъл “система за обучение” може да бъде всяка среда, която е проектирана да преподава знания и умения на участниците в нея.

нагоре

“Мотивацията е първостепенен фактор във всяка теория или модел за обучение” (Reeves, 1997).

Всяка нова технология за обучение е необходимо да мотивира хората, които я използват. Дистанционното обучение с Интернет не прави изключение. “Източниците” на мотивация могат да бъдат външни (свързани с околната среда) или вътрешни (свързани с личността). Някои считат, че дистанционното обучение с Интернет автоматично мотивира обучаемите, защото в интерфейса могат да се включат музика, глас, графики, текст, анимация и видео. Въпреки това на учащите след време им омръзват тези мултимедийни елементи. Затова аспектът на мотивацията в дистанционното обучение трябва да се разглежда от педагогическа гледна точка така, както при всеки друг вид обучение.

нагоре

Martin & Briggs (1986) определят мотивацията като “хипотетична конструкция, която се отнася към онези вътрешни и външни условия, които влияят на поведението”. Мотивацията е един общ термин, който обхваща огромен брой термини и концепции (например като интерес, любопитство, стремежи, самоконтрол и др.). Теориите и идеите могат да се отнесат към две основни групи: към индивидуалната (вътрешната) или към социалната (външната) среда, която влияе на мотивацията. Според Keller (1983) мотивацията “се отнася към големината и посоката на поведението… отнася се към решенията, които човек взема, за да постигне някакви поставени цели, и към нивото на усилията, които упражнява”.

нагоре

Мотивацията при дистанционно обучение

Изследователите на дистанционното обучение от дълго време се занимават с въпроса за мотивацията. Moore & Kearsley (1996) са изчислили, че около 30-50% от всички обучаеми, които започват някакъв дистанционен курс, отпадат преди края му. Изследванията сочат три фактора, които влияят върху успешното завършване на един дистанционен курс. Те са: намерението да се завърши курса, нивото на самостоятелна работа и успешното завършване на други дистанционни курсове. Други фактори, които влияят на мотивацията на дистанционния учащ, са например дизайнът на курса, степента на взаимодействие и ролята на преподавателя. Дизайнът на курса може значително да повиши мотивацията на учащите. Преподавателите трябва да обръщат внимание на следните неща: курсът да бъде подходящ и предизвикателен, да предоставя разнообразни и любопитни въпроси, да има добър външен вид, да бъде лесен за четене, да използва полезни графики и картинки, да подсеща и да стимулира учащите, така че накрая те да го завършат успешно. Според някои заключения (Moore & Kearsley, 1996) един ефективен и мотивиращ дистанционен курс трябва да бъде структуриран в кратки и самостоятелни секции, да съдържа чести резюмета и прегледи и да притежава линкове към въпроси и резултати от реалния живот. Относно взаимодействието, учащите обикновено предпочитат да общуват с преподавателя, останалите учащи и учебното съдържание чрез задаване на въпроси, презентации и дискусии, отколкото да слушат лекции и да имат ограничено участие в учебния процес.

нагоре

За да бъде един дистанционен курс достатъчно ефективен, необходимо е учащите бързо да се приспособят към начина на обучение от разстояние. Системата за преподаване на знания е необходимо да бъде проектирана така, че да мотивира максимално учащите и да отговори на техните нужди и изисквания. Личната мотивация е тази, която стои в основата на обучението на всеки дистанционен учащ. Хората, обучаващи се от разстояние, е необходимо да бъдат по-мотивирани от обикновените учащи, защото:

1. Много дистанционни учащи в курса е възможно да бъдат по-възрастни и да имат работа и семейства. Затова на тях ще им бъдат необходими допълнителни усилия да координират различните страни от личния си живот с процеса на обучение.
2. Мотивацията за започване на обучението е различна – някои учащи се интересуват от получаването на документ, сертификат, за да могат да започнат по-добре платена работа. Други започват с цел увеличаване на знанията си в дадена област и нямат интерес от степен или диплома.
3. При дистанционното обучение учащите обикновено са изолирани един от друг. Липсва елементът на състезанието или контактите с другите учащи. Липсва и непосредствената подкрепа на преподавателя. В този смисъл учащите нямат много съвместен опит с преподавателите и затова се изисква повече време за адаптация.
4. Технологията на дистанционно преподаване понякога може да затрудни учащите, несвикнали с подобни методи.

Един от главните въпроси, който стои пред учащите относно тяхната мотивация, е защо някои от тях остават високо мотивирани, докато други не. Винаги има учащи, които поемат повече задължения от останалите, някои от които не вършат нищо. Проблемът за последните се задълбочава, когато обучението е дистанционно. За разлика от традиционното обучение, при дистанционното обучение с Интернет няма някой, който да влезе в ролята на учител и да кара учащия да изпълнява задълженията си. Това е така, защото преподавателите и учащите се намират на различни места и в повечето случаи контактуват по различно време (асинхронно).

нагоре

Проблемите с мотивацията засягат не само учащите, но и преподавателите. В основата на липсата на мотивация у преподавателя лежат копмлексни причини, но когато се стигне до такава положение, то влияе не само върху преподавателя, но и върху неговите обучаеми. Както учащите, така и преподавателите са уязвими от външни сили. Невъзможността да се справят с някакви наложени промени е сред най-често срещаните фактори, които понижават нивото на мотивация на преподавателя. Такива проблеми могат да изникнат например и от това, че днес технологиите се променят бързо и затова нуждата от адаптация към тях от страна на преподавателя непрекъснато нараства.

нагоре

• налице е добро взаимодействие между учащите, между учащите и преподавателя
• използваните методи и технологии са в подходяща форма
• съществува обратна връзка от учащите (Наумов & колектив, 1999)

Освен това според Dannenberg & Capell (1997) “средството, с което се доставят учебните материали (чрез Интернет, в обикновена класна стая и т.н), не е от първостепенно значение. Много по-важен е начинът и организацията на преподаването”. Дистанционното обучение с Интернет е технология, при която преподавателите могат да отделят повече внимание на разработването на учебното съдържание и да не изразходват време за пътуване и преподаване в класна стая. Тъй като обучение чрез Интернет може да се осъществи на относително ниска цена, днес този начин на преподаване става все по-популярен и използван. Изследванията сочат, че дистанционното обучение дава също толкова добри резултати, колкото и традиционното обучение в класна стая. Затова решението дали да се използва обучение чрез Интернет трябва да базира на финансовите възможности и предпочитания на учебната организация.

нагоре

Дистанционно обучение | Методи и модели | Технологии | Оценяване | Ефективност | Източници