Една от фиалите на Могиланската могила във Враца е богато украсена. От дъното радиално нагоре излизат ивици езичест орнамент, достигащ до най-изпъкналата част на тялото. От вътрешната страна върху умбото е прикрепена кръгла позлатена сребърна пластинка, обрамчена с концентрични ивици перли, между които са представени два реда перовиден орнамент. Тази широка рамка обгражда централно кръгло поле, в което е изчукан образът на Афродита в профил.

Фиала от Могиланската могила във Враца	Фиала от Могиланската могила във Враца

Златната каничка от Могиланската могила във Враца е един от шедьоврите на тракийската торевтика. В нейната украса местният художник е вложил не само своите традиционни умения, но и е превъплътил религиозно-идеологическите представи на своя народ. Фриз от палмети, свързани с волути, отделя шийката от тялото на вазата. Дръжката е оформена като „хераклов възел", а устието и столчето са украсени с кима. Две крилати колесници-квадриги са разположени симетрично около голяма палмета. Изображенията се повтарят огледално точно. Изображението на колесницата е редуцирано до колело с четири спици и малък кош с изпъкнали ребра. В коша седи колесничарят, предаден с характерните черти за изобразяването на човека в тракийската торевтика: при лице в профил окото е в цяла дължина, устните са пълни, дрехата или ризницата е обозначена чрез пресичащи се щрихи.

Каничка от Могиланската могила във Враца

Трудно е точно да се определи религиозната идея на тази сцена. Някои автори приемат, че тук е изобразен богът Аполон в неговата крилата колесница, други описват колесничарите като тракийски воини. Възможно е мотива да отразява раздвояването в религиозното съзнание на траките на слънчевия бог между деня и нощта, лятото и зимата. По този начин се изобразява идеята за вечния кръговрат, за редуването на противоположните начала в природния цикъл. От друга страна, колесницата е добре познат атрибут на властта в древния свят. Често надбягванията с колесници имат стойността на ценностно изпитание за бъдещия цар. Особено красноречив в това отношение е митът за фригиеца или лидиеца Пелопс, който спечелва състезанието с Ойномай благодарение на крилатата колесница, подарена му от Посейдон, и става основател на знаменитата микенска династия на Пелопидите. И в Тракия колесницата е явно символ на царско достойнство - достатъчно е да си спомним възторжените описания, които Омир и Еврипид правят на конете и колата на легендарния едонски цар Резос, или обичая да се погребват колесницата и впрягът й заедно с починалия владетел, познат ни от археологическото проучване на тракийските могили. (тук снимка 17)