Трябва да знаете адреса на интернет страницата, интернет сайт или портала, ако искате да я отворите във вашия браузър. Тези адреси се подбират от унифициран локатор на ресурси - Uniform Resource Locator ( URL). Тези адреси обозначават услуги, интернет страници или файлове достъпни в интернет. Те съдържат три основни части:
- Тип на услугата (напр. http, ftp).
- Име на сървъра (напр. www.uni-sofia.bg).
- Име на файла или пътя до него (friday/news.html).
Не се налага непеременно използването и на трите части в адреса. От съществуващата част на адреса може да се разбере коя част от интернет сайта е достъпна:
- Пълен адрес – интернет страница (понякога - интернет сайт),
- Адрес без име на файл – интернет сайт (понякога – интернет страница),
- Само име на сървър – портал (понякога – интернет сайт).
Все пак тези ограничения не са определени, но са нещо като неписан закон. Правилото за пренебрегване всъщност се използва много често.
Освен части на главния адрес, два други допълнителни адреса може дабъдат използвани. Това са информация на потребителя (login) и компютърния порт. Информацията за потребителя (информация и парола ако е нужно) се споменава преди името на сървъра. Потребитеслкото име (или login) и паролата са разделени чрез двуточие. Потребителската информация като цяло се разделя от името на сървъра посредством символа ‘@’ (напр. ftp://sendman:passw55@ftp.info.com). Компютърния порт се поставя след името на сървъра и се разделят оново с двуточие (напр. http://www.info.com:8080/web/web.html).