Настройки

    Стартов процес

Така се нарича процесът, когато вашият компютър се стартира (терминът също се използва понякога за описание на състоянието). Той започва, когато натиснете бутона за включване, който се намира на компютърната кутия. След това целия хардуер се инициализира, вентилаторите започват тихо да ръмжат и малките лампички (наречени лед (led) диоди) светват.

Симулирайте включване на компютърната система, за да проследите целия процес на включване.

Както вече знаете, операционната система трайно се съхранява на компютърния твърд диск. Процесорът (сърцето на компютъра), от своя страна, изисква всичките му програми (операционната система също е програма) да се намират в паметта. Ето защо операционната система се зарежда от твърдия диск в паметта (обикновено наречена RAM – Памет с произволен достъп).

Когато се зареди, системата инициализира, открива хардуера, на който е инсталирана, и се подготвя да обслужи други потребителски приложения и програми (ако искате и игри), когато потребителят има нужда от тях.

Стартиращият процес завършва с фазата наречена вписване (logon).

Вписване на потребител

Съвременните операционни системи изискват техните потребители първо да се впишат.

Операционните системи трябва да поддържат разнообразие от задачи, като достъп до други компютри през мрежи. Те също така позволяват на повече от един потребител да работи с тях (дори понякога едновременно) – това се нарича многопотребителски достъп. Ето защо те по някакъв начин трябва да различават различните потребители. Освен това те трябва да защитават потребителската лична информация, както и техните собствени операции (представете си обикновен потребител случайно да разруши цялата компютърна мрежа на предприятие).

Системите осъществяват такава защита като използват потребителски самоличности. Всеки потребител е представен в системата по някакъв начин. Всеки има свои документи и лична информация, някакво ниво на привилегии да въздейства на системата. Обикновено всеки потребител има свои собствени настройки, като изображение на работния плот, настройки на езика или електронна поща. Такива потребители трябва да се идентифицират в системата. Как?

Те трябва да предоставят името си. Това име обикновено се нарича потребителско име за вписване или просто потребителски вход. То се състои от някаква комбинация от потребителското истинско име, презиме или някакъв друг личен знак, който лесно се запомня. Такива примери (за човек на име Jane Blake) могат да бъдат следните потребителски имена:

jane, jblake, jane.blake, blakej, xblakej, xblake05, ...

Идентификацията не е всичко. Операционната система трябва също така да осигурява сигурност. Много е просто да отгатнете друг потребителски вход, когато познавате вашия колега, работещ на същата система. Например си представете, че всички потребители се вписват на принципа име, фамилия. Тогава какъв е проблема да се впиша на моя компютър с неговия потребителски вход? Какъв би бил проблема да прочета неговите електронни писма?

Операционните системи предотвратяват такава несигурност с механизъм наречен пароли. Заедно с потребителското си име всеки потребител е снабден (което може лесно да се възпроизведе от всеки) и със секретна фраза наречена парола. Препоръчва се никой освен него да не знае тази парола (нито системният администратор). Така че, когато трябва да впишете тази тайна във вашия компютър, за да се идентифицирате, никой освен вас да не може да получи достъп до системата нито до мрежата с вашата самоличност.

Когато се стартира компютъра, от вас се изисква първо да въведете вашия потребителски вход и парола, за да се впишете в системата. Ето и някои примери за екрани, които можете да срещнете.

Някои системи с високо ниво на сигурност изискват дори по-силни удостоверяващи автентичността механизми,като проверка на пръстовите отпечатъци, сканиране на ретина или гласово разпознаване. Такива системи все още не са широко разпространени, защото отнемат много време или са твърде досадни (представете си много ярка светлина, която свети няколко минути във вашите очи).

Смарт карти (Smart cards)

Можете да попаднете на устройство наречено смарт карта. Това е карта подобна на тези използвани в мобилните телефони или в обикновените телефонни кабини. Тя съдържа прост чип и неизменяема памет. Вие можете да съхранявате паролите си на тази карта, така че никой да не може да се добре до тях. Достъпът до нея е защитен, използвайки PIN (Personal Identification Number - личен идентификационен номер), който трябва да въведете, за да получите достъп до паролата (запомнете, че вашия телефон също е защитен с подобен номер).

Вашият компютър трябва да е снабден с четец на смарт карти, за да използва такова устройство. Това е малък слот (slot), в който вкарвате вашата карта, за да бъде прочетена.

Смарт картите разширяват модела за сигурност, защото са ви нужни две неща, за да удостоверите автентичността си – трябва да ЗНАЕТЕ PIN и трябва да ПРИТЕЖАВАТЕ картата.