В предишните уроци научихте какво е Интернет. Сега ще научите начините как да се свържете с Интернет и как да разглеждате уеб страници и истинската същност на Интернет страниците.
Интернет браузър
Интернет браузърът (Internet browser) е програма, която показва Интернет страниците (наричани още уеб страници). Програмата може да бъде наречена още клиент, защото работи заедно с програма наречена сървър. Сървърът, както би трябвало да помните, е програма разположена някъде в Интернет на някакъв компютър (който също се нарича сървър).
Обикновено компанията, която осигурява някакви услуги или продава нещо, използва такъв компютър.
Те трябва да следват няколко стъпки, за да постигнат това:
- трябва да купят компютър, на който ще се инсталира уеб сървър програмата
- трябва да инсталират операционна система на компютъра (по същия начин и при всички останали компютри)
- трябва да инсталират уеб сървър програмата в операционната система
- трябва да се изготвят (или да се получат изготвени от някоя специализирана фирма) уеб страниците
- трябва да се свържат с Интернет (плащат на някой да инсталира мрежови кабел в сградата и включват кабела в компютъра си)
- трябва да закупят Интернет име (наречено домейн име).
Интернет адреси
Когато искате да разгледате някои страници, трябва винаги да осигурявате на браузъра точен адрес на страницата. Вие в действителност трябва да подадете две информации наведнъж.
Едната е адреса на уеб сървъра, на който страницата се съхранява. Втората е името на страницата, която желаете да разгледате.
Интернет адресите се наричат URL (Обединен Ресурсен Локатор). URL са доста сложни, така че внимателно ги огледайте. Често срещани URL могат да изглеждат както този тук:
http://www.yahoo.com/andy/mycat.htm
www.yahoo.com - тази част от адреса е Интернет името (домейна) на уеб сървъра. По тази информация вашия уеб браузър намира сървъра в Интернет (това търсене е доста сложно и е извън съдържанието на този урок). Обикновено името съдържа няколко символа, един от които вероятно ще е името на компанията-доставчик (например Ferrari, Peugeot) или общо име, описващо целта на уеб страницата (като домашни любимци, коли и т.н.). Това име трябва първо да бъде регистрирано и е единствено в Интернет. Наставката е обикновено com или е национален символ като например bg за България или at за Австралия. Представката е обикновено www, означаващ световно разпространен уеб (world wide web).
andy/mycat.htm – е името на страницата, която потребителят иска да разгледа. Тя съдържа директория с име "andy" и име на файла "mycat.htm" (виж следващия абзац). Форматът е подобен на този, създаден в обикновени файлове, които разгледахме в предишните уроци.
http:// -това се нарича протокол. HTTP протоколът е добре познат като стандарт за пренасяне на страници по Интернет мрежата. От това може да си направите заключение, че думата протокол означава всеобща характеристика, спецификация за това как да комуникираме. Има различни протоколи в Интернет, но подробностите за тях не са предмет на този курс. Само отбележете, че в особени случаи HTTP може да бъде заменен от FTP протокол, който също се използва за пренасяне на файлове.
В заключение, уеб браузърът комуникира чрез използване на HTTP протокол с уеб сървъра, който после му изпраща (отново чрез HTTP протокол) поисканата уеб страница. Уеб страницата e написана обикновено на скриптовия език HTML.
Забележете, че обикновено не упоменавате изрично името на искания файл от уеб сървъра, протокола в употреба или и двете. После URL адресите могат да бъдат както следва:
http://www.yahoo.com
www.yahoo.com
www.yahoo.com/andy
В такива случаи вашият браузър използва HTTP протокол по подразбиране. Когато файлът не е директно специфициран, уеб сървърът допуска, че вие искате файл по подразбиране, наречен обикновено index.htm (забележете, че името на файла по подразбиране може да е различно в различните уеб сървъри). Всички уеб сайтове, които можете да намерите, са с определен файл по подразбиране, така че в повечето случаи от Вас не се иска да подадете име на такъв файл.
Уеб страница
Действителната същност на уеб страниците е обикновен файл, подобен на тези, които създавате на вашия диск или на подвижни носители на информация, съдържащи документи. Разликата е единствено в начина, по който уеб браузърът взима файловата информация. Уеб браузърът използва мрежова връзка, за да се свърже с уеб сървъра, където файлът на страницата се съхранява (също като файл на диск). Когато връзката се създаде, браузърът казва на уеб сървъра какъв файл се изисква и сървърът го изпраща в отговор по мрежовия носител.
Файлът съдържа данни описващи дизайна на уеб страницата, какви текстови стилове (fonts) са използвани, какви картини да се покажат и къде да се разположат и т.н.
Следващата картинка показва уеб страница с Интернет адресwww.google.com. Това, което следва е част от същото файлово съдържание на уеб страницата (всъщност е текстов файл). Файлът съдържа описателен текст наречен скрипт (script). Скриптът е написан на компютърен език наречен HTML (Hyper Text Markup Language), който е стандартен за описание на уеб страници. Когато файлът достигне до потребителския браузър, изобразява се написаното в него.
Просто казано, уеб страницата съдържа форматиращи инструкции към уеб браузъра, за да я покаже.
