Някои продавачи ви позволяват да придобиете техния софтуерен лиценз безплатно. Те може би го правят, когато искат да привикнете към някоя версия на приложение, съдържаща по-малко особености и след това професионалната версия да усили бъдещите подобрения. Понякога домашната или образователната употреба е безплатна, докато общите клиенти трябва да заплатят.
Понякога продуктът е безплатен като цяло, но това се отнася обикновено за някой непечеливши автори, като университетите.
Нов установен метод, който се използва, е безплатен софтуер, но със заплатена подкрепа, „кръпки” или подобрения (поддръжка). Такива компании ви позволяват да използвате продукта свободно и печелят от вашите обаждания за подкрепа или обучение.
Също така тестовите, бета или пробните софтуерни версии са безплатни. Те са ограничени за период от време, така че трябва да обновите вашата версия с пълната версия.
Свободен софтуер (freeware)
Свободният софтуер е напълно безплатен софтуер. Обикновено можете да го свалите и да го ползвате без никакви затруднения. Единственото ограничение е, че не можете свободно да разпространявате софтуера или да го модифицирате.
Понякога, продавачът ви задължава да се регистрирате в неговата уеб страница, за да може да ви прати промоции или други оферти.
Понякога софтуерът съдържа по-малко възможности отколкото пълната версия, която също можете да обновите след като се сдобиете с платен лиценз.
Софтуер със временно право на ползване (shareware)
Софтуер, който се заплаща, но обикновено имате кратък период от време до края, на който можете да обмислите ползата от особеностите му. След изтичането на този период, софтуерът или престава да работи, или поне изписва неприятни съобщения относно придобиването на истински лиценз.
Разликата с пробните версии е, че пробните версии не са всъщност производствените версии и когато си купите лиценза, ще трябва да инсталирате и настроите отново.
Със софтуерът за временно ползване вие просто продължавате да го ползвате.
Общодостъпен софтуер (free software)
Много е вероятно да се сблъскате с понятието общодостъпен софтуер. Това няма нищо общо с платен или безплатен софтуер, защото и двата вида могат да с отворен код.
Общодостъпният софтуер означава, че продавачът ви предоставя не само компилирано приложение (малка версия на приложение компилирана на програмния език, на който е написано приложението), което вие не можете просто да модифицирате и не можете да проникнете в архитектурата на приложението.
Продавачът ви позволява да видите неговия код, така че можете да получите детайлно познание относно архитектурата и неговите функции, но също така понякога можете да използвате кодът в своите приложения.
Причината, поради която продавачите отказват да предоставят кода е, че е много по-лесно да откраднеш идеите и принципите на кода и да направиш свой. Да направиш това от компилираната версия не е толкова лесно.
Някои хора казват, че общодостъпният софтуер дава по-добър софтуер, защото продавача трябва да е сигурен, че неговия код може да издържи на детайлен преглед. Понякога, когато клиентът изисква кода в някаква строго секретна или сигурна среда, дори и продавачи на затворен код могат да предоставят кода за преглед.
Следващите два лицензни модела обикновено се използват за общодостъпния софтуер.
GNU– Основен Обществен Лиценз
Основният Обществен Лиценз е лицензиращ модел за безплатен софтуер, който дава възможност на потребителите свободно да разпространяват софтуера или да правят всякакви промени в софтуерния пакет.
Този лиценз обикновено се използва от обществото с общодостъпен софтуер, за да разпространяват техния софтуер. Така хората могат да се сдобият с него само срещу разпространителни такси, да го модифицират или да го добавят към техни приложения.
Този лицензиращ модел се използва например от операционните системи Linux за разпространение, така че можете да свалите тази система свободно и също така да я разпространявате.
CDDL – Лиценз за съвместна разработка и разпространение
Друг лицензиращ модел за разпространение на безплатен софтуер и общодостъпен софтуер.