Това е разстоянието, което изминава светлината от постъпването във фотообектива до светлочувствителния елемент – матрица. Колкото е по-малко това разстояние, толкова е по-широк ъгълът на снимане. Например, при фокусни разстояния под 35 милиметра ъгълът се приема за широк. При разстояние над 50 милиметра ъгълът се стеснява значително. Обективите под 35 милиметра се наричат широкоъгълни, а над 50 милиметра – телеобективи. Широкоъгълните обективи позволяват заснимане на високи и/или широки обекти или групи от обекти от сравнително близко разстояние, а телеобективите, подобно на телескопите, приближават отдалечените обекти и дават възможност да бъдат заснети с нормални размери и видими детайли. Има обективи, които съчетават в себе си възможностите и на широките, и теле-обективите. Това са така неречените обективи с променливо фокусно разстояние (ZOOM).
Ниският клас фотоапарати имат свободен фокус (Free Focus), при който на фокус са всички обекти от определено разтояние до безкрайност. При по-скъпите модели фокусът е променлив (автофокус) и дава възможност за получаване на по-добри изображения. Има различни програми, по които да се избере правилния обект за фокусиране. При най-скъпите модели и при моделите със сменяеми обективи има и режим за ръчно фокусиране, който е за предпочитане, пред който и да е метод за автофокус.