Възрожденските тенденции обуславят разгръщането на традиционна обичайна практика - дарителството. Повсеместно предпочитан дар за църкви и манастири - стожери на език и вяра - са специално поръчани, украсени и надписани филигранени надпрестолни кръстове, ковани и гравирани мощехранилници (кивоти), медни сахани - дискоси, чаши, купи, потири, кадилници, месингови и железни надстолни свещници. Самарджиите поднасят дървеница. Дървеница е означение за носещия скелет на товарното приспособление ("направа за гърба на животното, за да се туря на нея товар и да се яха по-добре" Н.Геров (НГ, Т.5, с.111)), за което се зашива стелето. Тук това понятие замества старинното и познато у балканските народи название самар.

Майсторите добре познават и владеят качествата на основния подръчен материал : подбират леки, но здрави дървесни видове (бук, ясен, орех, бряст), а също така и податливите на огъване леска, акация и пр. Те умело боравят и с кожа и с вълнен или памучен плат, с игла и конопени конци, със сърп или косер за насичане на "ръженицата "за пълнеж.

Еднотипни и многофункционални са оръдията на ръчния труд : труп (пън) за извършване на технически несложните процеси, дървен чук (чукало), коноп, побита дървена триъгълнозаострена навивалка (стан, магаретарка, навойница, навалица за огъване носещите части на самара; тесли, копачки, свредели, длета, скоба, сърп или косер за сечене на ръженица).
Задължителна е едновременната употреба на две игли за симетричен, насрещен шев на стелето.
Начин на употреба за самара: товарът е окачен от двете страни на коня, катъра, магарето, мулето в планинските обекти.