Ако се опитаме хронологически да подредим, явленията би трябвало в началото на славянското и прабългарското писмено развитие да поставим руническото писмо.

             За съществуването на такова писмо у славяните свидетелства Черноризец Храбър в своята знаменита апология на славянската писменост “За буквите”. “По рано прочее славяните нямаха букви, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки"

   ""

             Славянските черти и резки са се слели с прабългарските и не може да се каже кои какви са. Прабългарите са разполагали с по-развито руническо писмо, което е оставило следи в техните обиталища- Мадара, Плиска, Преслав, с. Равна и др. Руни са открити по тухли и керемиди, по скали и саркофази, по дялани строителни камъни , по керамични съдове. Поединичното им срещане ги оприличава на каменоделски знаци, печати или цифри. Някои от тях са служели за номерация на каменни блокове при строежи, други като тамги при съдове или магическо значение по пръстени амулети или керемиди, които са били предпазно средство срещу болести и зли сили. Примерно: "" символ на Тангра или небе;"" - юрта;   "" -род, племе.Груповите знаци върху колони, плочи, стени на съдове вече имат смисъл на надписи. Установено е, че българските руни трябва да се четат отдясно наляво като един рунен знак означава една сричка, затова много знаци означават едносрични думи, а няколко знака означават едно изречение. Рунен надпис е открит върху каменен блок от с.Бяла, Варненско, където са издълбани 5 знака един до друг. Върху блок от тронната зала в Плиска са открити 7 знака, а по стените на скалните църкви при с.Бесараб подобни надписи са няколко стоят наред с кирилските надписи. От краткостта на надписите се съди за това, че руническото писмо не е достигнало достатъчно развитие и все още е примитивно езическо писмо за всекидневни нужди. Така на територията, където е било разположено древното славянско племе “поляни”, са открити съдове с особена орнаментна украса от ІІІ-ІV в. Смята се, че това е система от знаци, главно земеделски календари. Орнаментите в тях имат символично значение. Така украсата на ваза, предназначена за ритуално-магически цели, е разделена на 12 части, съответстващи на 12-те месеца от годината, като всеки сектор е запълнен със символични изображения. Според учените тяхната последователност съвпада с последователността на езическите празници на старите славяни и с календарните срокове на земеделските работи. Между знаците с определено значение са вълнообразната линия (знак на водата), полегатия кръст(знак на Слънцето). Върху друга археологическа находка са наблюдавани квадратчета показващи броя на дните между земеделските празници. На територията на България са намерени знаци от старославянски произход, които се предполага, че са изпълнявали службата на “черти и резки”.

             Прабългарите са били значително по-напреднали в използването на руни, имали са различни тотемни знаци и много други белези свързани с всекидневното им битие. По-късно се твърди, че може да са влезли в употреба някои логограми (писменост, при която всеки знак означава дума). Предполага се, че отделни очертания могат да имат по-общи значения като България или Тангра. Календарът употребяван от прабългарите, построен на източната практика на 60-годишните цикли, също показва, че “чертите и резките” на народа, носител на името “българи”, са достигнали стадий, в който са могли да прерастнат в истинско звуково писмо.

             Особено място между прабългарските надписи заема именникът на българските ханове в него се изреждат 13 ханове и годината на заемането на властта, времето на управлението и родът, от който произхожда владетелят. Паметникът е особено интересен с остатъците от прабългарският тюрски език и прабългарското летоброене. Интерес представляват и надписите около Мадарският конник. Макар и пострадали от времето и ерозията на скалите и днес се различават отделни думи. Има различни тълкувания за смисъла на конника: едното е, че конникът е хан Крум издялан по времето на последният споменат в надписа –синът му хан Омуртаг; другото е, че това е първият хан основател на българската държава, изобразен по повеля на приемника му Тервел; третото е, че конникът не изобразява конкретен хан, а въобще хан победител.