Глаголица
Глаголицата е дело на Константин-Кирил Философ. Една интересна хипотеза е, че в основата и са залегнали три елемента със символично значение –кръст (символ на вярата), кръг (символ на вселената) и триъгълник (символ на Троицата). Едно подобно преплитане на символиката в никакъв случай не би било чуждо на философа Константин. Несъмнено е едно- че глаголицата е напълно, съзнателно самобитна азбука и нейната “осветеност” е подчертана от великия и създател чрез изобразяването на първата буква А като кръст. На глаголица са написани и книгите, които княз Борис приема от следовниците на Първоучителите. На глаголица Климент Охридски създава първите оригинални старобългарски проповеди; на глаголица се учат хората, които презвитер Наум подготва за книжовен труд в Плиска. Тя е замислена и създадена като писмо за високата църковна книжнина. Чужда и е практичността на писмо, което може лесно да бъде усвоено и да служи за всички възможни случаи. Отделните букви на глаголицата с тяхната сложна конструкция от полукръгове, съединени с линии или с несвързани една с друга с черти, не са се писали, а са се рисували с многократни махови на перото. Съдбата на глагoлицата е да бъде сакрално (свещенно) писмо-това се вижда от употребата и чак до ХVІІІ в. В богослужебни текстове от Хърватско и Далмация.
Когато глаголицата станала по-рядка и почнала да се забравя, са я използвали за тайнопис. Книжовникът се е подписвал с глаголически букви. Отделни глаголически букви се срещат и през ХІІІ в. В ръкопис, съдържащ препис от Златоструя на цар Симеон, писан от сръбски книжовник вероятно в Света гора, на една страница ни в клин, ни в ръкав са начертани неумело няколко глаголически букви- една дума и половина-половината е довършена с кирилица.
Незначителният брой глаголически паметници, които са известни днес не са напълно еднакви по написание. 
Глаголицата е търпяла известни промени в процеса на писането. Едни “глаголаши” закръглят петлиците и острите ъгли, така че се получава впечатление за плавно свързване на отделни елементи от буквата-кръгчета и дъги. Това е така наречената обла глаголица.С нея са написани най-много старобългарски ръкописи-Асеманиевото,
Зографското и Мариинското евангелие, Рилските глаголически листове.
В друга глаголическа школа е доведена докрай втората тенденция в строежа на буквата-изостратят я, подчертават ъгловатата и форма, така че петлиците стават незакръглени, а квадратни, съединителни части-остроъгълни.
С тази ъглеста глаголица е писан Синайския псалтир. А има ръкописи, в които буквите са слабо заоблени и слабо ъглести.