Най-старите кирилски ръкописи, датират от края на Х в.-в Енинския апостол съвсем ясно прозира връзката и с глаголическата книга.

             Писмото на най-старите кирилски паметници е уставно. Отличава се със симетричност и строгост. Буквите са изписани поотделно, почти квадратни. Текстът не е разделен на думи и се разрежда там, където има точка. Натискът на перото е почти еднакъв-няма разлика между отвесните черти на буквата и другите и части. В повечето старобългарски паметници уставът е леко наклонен надясно. На реда не се срещат ударения и други надредни знаци, има само “титли”-знаци за съкращаване на най-често употребявани думи.

             През ХІІ в. уставното писмо започва губи монументалността си. Все по-често се нарушава симетрията, петлиците се заоблят. Постепенно думите се разделят, ударенията и наредните думи се срещат все по-често. Уставното писмо се запазва до средата на ХІV в. На него се пишат най-важните богослужебни книги. Полууставът се появява наред с устава още през ХІVв. продиктуван от нарастващата необходимост на книжовна продукция и с книжната култура. Този тип писмо е по-бърз за писане използва се голямо количество съкращения. Силно се влияе от индивидуалните навици на преписвача и от школовката му. Различните почерци свидетелствуват за различни школи.

             Късният полуустав (наречен ново писмо) се влияе от печатните шрифтове и им подражава.

             Най-близко до съвременното ръкописно писмо е бързописът. На него се пишат обяснителни бележки към основния текст, не е предназначен за официалните книги, а за творби за индивидуално четене у нас не е много разпостранен.

             Запазени са следните ръкописи на кирилица: Савина книга, Енински апостол, Супрасълски сборник, Хилендарски листове, Листове на Ундолски, Македонски кирилски текст. По същото време се развиват и разпространяват и т.н. апокрифи.