Книги се създават и в библиотеките на двореца или на висши боляри. В тях работят и духовници от царски и болярски произход, но и светски лица-граматици и писари. Известни са книжовнити центрове в двореца на цар Симеон (ІХ-Хв.), на цар Петър (Х.), на цар Самуил (Х-ХІв.). А по време на втората българска държава в дворците на Търново са създадени прочути произведения: при цар Борил в 1211г., при Иван Асен и през ХІVв. при цар Иван-Александър.

             Работилницата за производство на книги се е наричала скрипторий. Там авторът или съставителят предава книгата, за да се препише и разпространи в множество екземпляри. Скрипторийте са били подчинени на строга организация и ред: всеки извършва само един вид труд с оглед на подготовката си.

             Първоначално се е пишело на пергамент-добре обработена кожа (заешка, овча или телешка). Приготвянето на пергамента е била специална професия. А когато през ХІVв. масово навлиза хартията, професия става и подготовката и за работа, определянето на формата, разчертаването на страниците.

             Най-голям е бил броят на преписвачите. Те трябвало да са майстрори-краснописци (калиграфи), да умеят да рисуват и цветни заглави букви (заглавки) и с винетки да оформят началото и края на всяко съчинение. Трябвало да имат високо образование. Ако допуснели грешка при преписването, налагали им църковни наказания.

             По това време малцина са имали библиотеки, една от големите привилегии на Средновековието, ръкописната книга се е множала много бавно и е струвала скъпо.