Концептуални модели е основен термин, който описва разнообразните начини, по които системата е разбрана от различните потребители. Главно това са:
Взаимодействайки с устройствата, с машините, с компютрите и изобщо с реалния свят, хората използват своите натрупани знания за да изградят съответния мисловен модел. Много успешен подход в интерфейсните метафори е да се "инвестира" в съществуващите потребителски знания и употребата на метафори. Проблемът в следването на този подход е откриването от дизайнерите на най-подходящите метафори. Те имат за цел да помогнат на потребителя да развие точен мисловен модел за системата. Както е казал Donald Norman (1986): "Проблемът е да се проектира системата така, че първо тя да следва последователна, съгласувана концептуализация - проектен модел - и второ, потребителя да може да развие мисловен модел на тази система - потребитетелски модел - съвместим с проектния модел".
Важно решение за концептуалните модели е връзката между моделите на проектанта и мисловните модели на потребителя. Тъй като много дизайнери работят в колектив, по-прецизно е да разглеждаме дизайнерския модел като общ продукт, отколкото на отделни части от всеки проектант. Теоретично, модела на потребителя би трябвало да може напълно да се изгради въз основа на проектния модел. По този начин потребителите ще могат да използват пълните възможности на системата, както е запланувано от проектанта. За съжаление, в реалния свят това не се случва често, потребителите изграждат само частичен умствен модел на дизайнерския модел. Следователно, техните способности да разберат системата и да си служат с нея са доста ограничени. Друг проблем е, ако проектния модел не е подходящ за това, което потребителя иска да постигне. В този случай потребителите са принудени да развият някакъв мисловен модел, който е непознат за тях. Разминаване между двата модела може да настъпи и в случаи, когато проектантския модел е двусмислен, неясен, недостатъчно съдържателен.
По принцип начина, по който потребителите възприемат модела на дизайнера, се основава на интерфейса, на неговото поведение и документация, наречени с общото име системни изображения. Голяма част от достъпното системно изображение обхваща физическия интерфейс. Много важно е обаче да се възприеме, че то включва поведението на системата, т.е. начина, по който тя се използва (натискането на клавиши, движението на мишката и т. н.). Последователността от операции, изисквани при използването на системата, и последвалите като резултат събития са част от изображението на системата и потребителят се учи не просто от гледането на системата, но и от опитите в използването и.
Ако системното изображение не може да предаде на потребителите проектния модел по ясен и очевиден начин, то тогава е много вероятно потребителите да развият неправилни мисловни модели. Следователно, те ще изпитат големи затруднения при разбирането на системата, използвайки системата и знаейки какво да правят, когато тя не се държи по начина, по който те очакват. Много ядове, загуба на време и допускане на грешки може да възникнат.