|
Връзките в HTML независимо, че са основни в създаването на Web страници, са ограничени. Може да се свържат външни или вътрешни документи, но връзването се осъществява към точно определен предварително адрес. Възможностите на HTML за пренасочване, когато браузърът автоматично зарежда друг адрес, разрешават част от тези пролеми, но предложеният XML стандарт отвежда процеса далеч напред. С XML могат да се осигурят връзки с много възможности за избор на адрес, които не само осъществяват връзка към даден адрес, но и дават информация за връзки от други страници към текущата. Например авторът осъществява връзка към някой ресурс, в същото време се дава информация за всички връзки, които водят към него и потребителят може да ползва и тяхната информация. XML авторите могат да определят какво става, когато връзката е открита - да бъде или да не бъде следвана автоматично и дори дали свързаният с нея документ да бъде или не отворен в оригиналния документ. След като възможностите на връзките в XML намериха своето място при създаването на Web страници, процесът стана наистина хипермедийна система. DTD системата е само един метод за създаване на XML документи. Тя осигурява най-голямата възможна гъвкавост и разширяемост, но целта на дизайнерския екип на XML е да отсрани нуждата от усъвършенстване. Като резултат има два типа XML документи:
Така наречените валидни документи трябва също да отговарят на тези изисквания. Един валиден XML документ, както и валидния SGML документ, се отваря с декларация на типа на документа с <!doctype…> елемента. В допълнения може да има XML декларация преди DTD да определи версията на XML, която се ползва, но не е необходимо. <?XML Version=”1.0”> Версията на XML трябва да е достъпна локално или по мрежата и декларацията на типа на документа да определя местоположението му. Целта й е да определи структурата на съдържанието на документите от даден тип. |
