|
Маршрутизация В общия случай IP пакетите преминават през няколко мрежи при пътуването си от началната точка на подателя до крайната точка на получателя. За илюстриране на този процес на Фигура 1 е представена схема, в която участват три компютърни системи, два шлюза и три компютърни мрежи. Мрежа 2 е Point To Point връзка, свързваща Шлюз G с Шлюз W. Разположението на компютрите и разстоянието между мрежите е без значение. Компютър А от схемата има директен достъп до Компютър B по Мрежа 1 и пакетите от В ще бъдат изпращани непосредствено към А. Компютър C не може да бъде адресиран непосредствено от компютър А, понеже се намира в Мрежа 3. В практиката са разработени множество варианти за свързване на компютри от различни мрежи. На схемата свързването е осъществено посредством шлюзове, така пакетите между компютрите А и C преминават от Мрежа 1 през Шлюз G, Мрежа 2, Шлюз W и оттам в Мрежа 3 за да достигнат до компютър С. Всеки компютър използващ TCP/IP протокол се нуждае от информация осигуряваща достъп до Шлюз или избор на Шлюз. Ако адресираната машина е част от друга мрежа, а това се разбира по мрежовата част от нейния IP адрес, пакетите се пренасочват към дефинирания шлюз в мрежата на подателя. Основният параметър в алгоритмите за маршрутизация е IP адреса на всеки компютър. Компютрите A и B имат адреси от една и съща мрежа - 194.6.4. Връзката на Мрежа 1 с Мрежа 2 се осъществява чрез Шлюз G. Той от своя страна има два мрежови интерфейса, един за Мрежа 1 - 194.6.4.1 и друг за Мрежа 2 - 194.6.21. Маршрутизацията се основава всъщност на откриване на номера на мрежата на получателя. При готовност на компютър А да изпраща пакети, се анализира IP адреса на получателя, като се отделя номера на мрежата и се търси в таблицата за маршрутизация дали пакетите да се изпращат към шлюза или получателя е компютър от същата мрежа. Шлюзът е компютър с по-специално предназначение и софтуер. Той осъществява връзката между мрежите към които той е директно свързан, независимо от териториалното им разположение. Директната връзка към всяка една от двете мрежи от примера се осъществява чрез отделен мрежов интерфейс (контролер), и съответния IP адрес за него. Софтуерът прехвърля данните от едната мрежа към другата като ги препраща от единия контролер към другия. Има специално разработени компютърни системи със специализиран хардуер и софтуер за шлюз. От Фигура 1 се вижда, че всяка машина, свързана към мрежата, се идентифицира с определена конфигурация на TCP/IP приложенията. Машината може да бъде клиент или сървър, а в зависимост от конкретното й приложение може да бъде и едното и другото. Общите за всички конфигурации параметри се заключават в:
Маршрутизация |
