Разговор (chat)

Думата chat (англ.) означава в буквален превод лек, непринуден разговор, беседа. Това е и смисълът, с който се използва в Интернет. Основната цел е реализирането на разговори в реално време между хора, свързани с Интернет. Чатовете могат да бъдат оформени по няколко начина.

1. Единият възможен вариант е контактът да се осъществява в т.н. стаи за разговори (chat rooms). Това са въображаеми, виртуални стаи, наподобяващи по своята функционалност реалните. Когато потребителя влезе в такава стая, той може да комуникира с останалите хора вътре - да се включи в техен спор, да започне дискусия или да покани някой на частен разговор. Избора на стая става след като потребителят се свърже със сървъра, който организира чата. Предлага му се списък от стаи, чиито имена подсказват или темата на разговор, или професията, хобито, интересите на присъстващите вътре, или националността, района в който живеят. Обикновено в стаите има участници със специални права, които контролират посетителите - могат да изключват например тези, които нарушават добрия тон на разговора. Разпознават се по символа “@” пред името или прякора, който използват.

Някои сравняват този вид чат с барове или заведения, където човек може да се отпусне и поговори с непознати.

Първият пример за чат се базира на протокола IRC (Internet Relay Chat – разговор по Интернет), измислен от Ярко Оикаринен (Jarkko Oikarinen) през 1988г. При него участниците пишат редове текст, който се появява на екрана на всички, които са се включили във виртуалната стая, наречена канал. Те виждат кой е изпратил съобщението, могат да го прочетат и да отговорят, отново в общото множество на съобщенията. Ако двама участника пожелаят, могат да установят частна сесия за разговор, при която съобщенията се предават вече само между тях.

Този тип чат е подходящ за обсъждане на общи теми с хора, които дори не познаваме, за установяване на нови запознанства и прекарване на свободното време сред съмишленици.

2. Друг вид чат е случаят, когато няма общи стаи за разговор, а участниците си имат списък с т.н. приятели (friends). Когато някой от тези приятели стартира програмата си за чат, това се сигнализира на другите свързани в момента участници и комуникацията между тях вече може да се осъществи. Такъв вид чат е полезен за връзка между познати или колеги, тоест когато двамата участника в разговорът се познават. Разбира се и тук се дава възможност за осъществяване на нови контакти.

С течение на времето програмите за чат се развиват и днес освен текстови съобщения могат да се изпращат гласови съобщения, файлове, адреси в Интернет... Някой програми позволяват изпращането на съобщения дори когато човекът от другата страна не е свързан в момента – тогава съобщението се запазва на сървъра и се получава тогава, когато адресантът стартира програмата си за чат.

Различнте състояния, измежду които участникът може да избира, съобщават моментното му състояние – готов за разговор, временно зает, невидим за останалите, ...