Закон за намаляващата възвръщаемост

Опитът показва, че ако прибавяме все по-големи количества от един фактор към фиксирани количества други фактори, пределната продукция (т.е. получената допълнително продукция за всяка допълнителна единица от променливата) може да се увеличава известен период от време. Но идва момент, когато всяка допълнителна единица от променливия фактор започва да забавя нарастването на продукцията, която накрая започва да намалява. Явлението е известно като закон за намаляващата възвръщаемост.

Казано с по-прости думи, ако имаме дадена нива с определен размер и пуснем в нея да работи един човек, можем да очакваме дадено ниво продукция. Ако работниците станат двама, продукцията може да се увеличи повече от два пъти. Трети работник би я увеличил още повече. Обаче с прибавянето на повече работници, увеличаването на продукцията се забавя, а след това започва да намалява. Ако не беше така, светът можеше да се изхранва от една единствена нива, като се наемат неограничен брой лица да я обработват.

Както вече видяхте, законът за намаляващата възвръщаемост се отнася до краткия срок, като се допуска, че най-малко един производствен фактор остава непроменен. Но в основата на закона има и две други предположения:

Всички единици от съответните фактори са с еднаква ефективност (намаляващата възвръщаемост не може да бъде обяснена с наемане на най-добрите работници в началото, а по-неспособните - по-късно).
Технологията остава непроменена.