Международна търговия

Систематичното проучване на международната търговия започва в ерата на меркантилизма, който преобладава в Европа между XVI и XVIII век. Меркантилистите смятат, че силата на една нация зависи от това колко от монетарните метали злато и сребро е натрупала. Ако страната няма златни или сребърни мини, единственият начин за придобиване на тези метали би бил да изнася колкото е възможно повече и да внася колкото е възможно по-малко. Поради това меркантилистите поддържат национална политика на протекционизъм: стимулиране на износа чрез субсидии и ограничаване на вноса чрез мита.

Меркантилистите, самите те търговци, са мотивирани от собствения интерес. Повече ценен метал означавал повече пари, циркулиращи в икономиката, което означавало по-висока стопанска активност и по-големи печалби за търговците.

Проблемът при възгледа на меркантилистите е, че бъркат богатството със запаса от ценни метали. Нещо повече, тъй като приемат, че  този запас от богатство е ограничен, те стигат до заключението, че печалбата на една нация от търговия се постига само чрез загуба за друга нация.

Тези недостатъци на меркантилизма са посочени от класическата теория на международната търговия. Този набор от идеи се свързва преди всичко с творбите на Адам Смит, Дейвид Рикардо, Дейвид Хюм и Джон Стюарт Мил.