Умения за водене на преговори

Основните умения за водене на преговори са:

• аналитични способности – способността да се преценят основните фактори, които ще повлияят на воденето на преговорите и да се използва това за да се осигури контрол върху всички факти и аргументи, които могат да бъдат използвани
• емпатия – способността да поставиш себе си в позицията на другата страна, за да може да се разберат по-добре нейните желания и очаквания и степента, до кояти тя е готова да се бори за тях
• способности за планиране – възможност да се разработват и прилагат стратегии и тактики за водене на преговори, но също така и гъвкавост по отношение на стратегията и тактиката на отсрещната страна
• умения за взаимодействие с другите хора – способност за установяване на добри взаимоотношения с другите хора, за убеждаване и внушение и т.н.
• комуникативни умения – способността да се представя информацията и аргументите ясно, логично и позитивно, а също така и готовност да се слуша внимателно аргументацията на отсрещната страна
• умения да се “усеща” какво другата страна действително иска да постигне
• противоположната способност да не се показват наяве истинските желания
• “гъвкав реализъм” – способността да се правят гъвкави ходове в процеса на преговаряне
• уважение – способността да се демонстрира че се уважават исканията и чувствата на отсрещната страна
• сензитивност – способността да се “надушват” промените в настроението и посоката на преговорите, да се улавят слабите пунктове в аргументацията на отсрещната страна и да се реагира бързо

Уменията за водене на преговори се формират в главно в практиката. В някаква степен те биха могли да бъдат преподавани и тренирани например чрез ролеви игри и симулации, но това не би могло никога да замени напълно реалноста на непосредствения личен опит.