Реализиране на паричното обезщетение на безработните

1. Нормативно осигуряване на функцията
   С втората основна функция на НСЗ – обезщетяването на регистрираните в бюрата, осигурявани срещу безработица в изискваните от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ЗЗБНЗ) срокове, се цели да бъдат подпомогнати парично тези лица и семействата им в момент, когато те най-много се нуждаят от такава помощ.
   
   Обезщетяването беше особено важен елемент на социалната закрила на населението (елемент на така наречената “първа защитна мрежа”) през периода 1991 - 1993 г. Милиони хора - безработните и техните семейства, разчитаха на сравнително малката, но жизнена и сигурна подкрепа от фонд “Професионална подготовка и безработица”. Първоначално тази подкрепа се изразяваше в “парично обезщетение за безработица” (за освободените от работа лица) и в “социална помощ за безработица” (за младите специалисти и квалифицирани работници, ненамерили работа в срок от 3 месеца). През 1992 г. се реши изплащането и на парична помощ за продължителна безработица (повече от 12 месеца), съгласно чл. 3а от ПМС N 57/89 г.
   
   От 01.01.1998 г., с влизането в сила на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, помощта за завършилите образование си и не започнали работа отпадна, а паричната помощ за безработица започнаха да получават лица, останали безработни още 6 м. след получаването на последното обезщетение.