Вътрешни компютърни устройства

Вътрешни компютърни устройства са онези устройства, които обикновено не са видими от кутията, ако тя не е отворена. Въпреки че не са познати на всички, те са по-важни за разбирането на операционната система от техните външни колеги.

Твърд диск

    е устройство за постоянно съхранение на данни. Когато запазвате вашите документи и електронни писма, вие основно го правите на твърд диск. Когато искате да използвате дадено приложение – като офис инструменти или игри – трябва да го инсталирате на твърдия диск. Това устройство обикновено е скрито в компютърната кутия, така че обикновените потребители може никога да не са го виждали. Понякога дисковете могат да бъдат инсталирани в преносими кутии и да бъдат местени с тях. Данните, запазени на твърд диск, могат да съществуват дълго време когато няма захранване или компютърът е изключен.

Твърдите дискове, както другите среди за съхранение, имат ограничен капацитет, така че понякога се налага да триете ненужната информация от тях.

 

       

Процесор

   Процесорът е съществен компонент във всеки компютър. Този чип получава инструкции от потребителя и приложенията и изпълнява задачи като пресмятания, операции с данни и графичен изход на екрана. На този компонент се основава производителността на системите.

    Вие сигурно не сте виждали процесор преди, защото е скрит дълбоко във вътрешността на компютъра. Той директно се прикрепя към дънната платка – друга значима част на компютъра.

       

Процесорите са много сложни и се състоят от микро и нано части, които произвеждат значителна топлина. За да се предотврати прегряването, процесорите трябва да се охлаждат с охладители (вентилатори), които също можете да откриете в компютърната кутия. Те обикновено имат перка за по-добро действие. Модерните охладители обикновено покриват процесора и го скриват от поглед.

   

RAM (оперативна памет)

    RAM е съкращение от Random Access Memory – памет с произволен достъп и е нещо подобно на твърдия диск, но по-бързо и с по-малък капацитет и размери. Когато работите с данни и приложения, вие невидимо инструктирате процесора да пренесе информация от твърдия диск в оперативната памет. Когато процесорът обработва данни, той винаги работи с тях в RAM паметта, а не в твърдия диск. Например, представете си, че работите с документ и пишете някакъв текст. Текстът се показва на екрана и се съхранява в RAM паметта. Когато инструктирате програмата да запази вашата работа, документът се премества от RAM  в твърдия диск за постоянно съхранение.

Но когато не сте запазили работата си и изключите компютъра, данните, намиращи се в оперативната памет се губят безвъзвратно, освен ако не са записани предварително в твърдия диск. RAM е памет, която напълно зависи от захранването. Никаква информация не може да стои в нея след изключване на електричеството.

RAM паметта не се вижда от компютърната кутия и е директно закрепена към дънната платка. От нейния размер силно зависи производителността на компютъра и броят на програмите, които могат да се изпълняват на него.

Дънна платка

Дънната платка е основен компютърен компонент, свързващ всички вътрешни части заедно. Процесор, RAM, твърди дискове, интерфейсни карти и CD устройствата директно се закачват към нея. Не се вижда извън кутията. Единствено конекторите, към които се свързват монитора, клавиатурата, мишката и т.н. Ако отворите компютърна кутия, ще я намерите много лесно – най-голямата платка в кутията.

   

Паметта (RAM) е един от двата компонента, които силно зависят от платформата и типа на дънната платка. Вторият е процесорът. Въпреки че вероятно никога няма да купувате компоненти сами, трябва да знаете за това. Когато закупувате дънна платка, само някои ограничени семейства процесори могат да се сложат на нея (в зависимост от скоростта, производителя, охлаждането и т.н.).

Обикновено първо избирате процесора и след това дънна платка, която да го поддържа. После се нуждаете от подходяща RAM (скорост, размер, брой и т.н.).

Твърдият диск и интерфейсните карти не са толкова зависими.

Строго препоръчително е да не избирате свой собствен компютър, ако нямате познания за всички вътрешни компоненти. 

Интерфейсни карти

Интерфейсните карти са специални електронни устройства, които се свързват директно към дънната платка. Те дават допълнителни способности на компютърните системи.

- Мрежови интерфейсни карти – позволяват свързване на компютри и особено връзка към Интернет. Ако проследите кабела от такава карта, той ще ви отведе до друг компютър или мрежово устройство, понякога и до вашия телефон (тогава картата се нарича модем).

       

- Звукови карти – осигуряват звук и музика и позволяват свързването на високоговорители, микрофони, слушалки и т.н. Ако имате инсталирана звукова карта в компютъра можете да видите жак конекторите на гърба на кутията. Пинг конекторът (ping connector) се употребява само за говорители.

       

- Видео карти – те са необходими за свързването на монитор. Ако искате да използвате монитор или дисплей ви трябва видео карта. Опитвайки се да проследите кабела, свързващ монитора към компютъра, ще откриете конектор на гърба на кутията. Той е единствен на видео картата. Домашните компютри, използвани главно за компютърни игри, имат специални 3D видео карти. Те ускоряват видео изчисленията на процесора и позволяват по-добро 3D изображение.