Ладуването се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарница. С този обред момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.
На празника момите донасят в бял котел вода от извора или кладенеца. Тази вода се нарича с различни имена в зависимост от това на кой празаник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска, цветна. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна и пр. в котела. Котелът оставят през нощта под трендафил или друго цвете "на звездите". Сутринта една от момите или малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: "зряла дюла и презряла"(момата ще се омъжи стара); "сам си здавчец на камъче"(ще се омъжи за сирак); "жълто було трески сбира"(момата ще пристане). Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през ноща, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през ноща, се гадае за здраве през годината.Празикът завършва с общо хоро.