Дефиниране на понятието е-бизнес


Идеята за електронен бизнес се появява още преди Интернет да стане популярен. През 70-те години на 20-ти век, Е-бизнесът е бил популярен например за финансовите мрежи, които използват правилни хардуерни и софтуерни решения. Електронният обмен на данни (Electronic Data Interchange - EDI) съществува още преди Интернет да се използва за тази цел. Но без Интернет, е-бизнесът нямаше да бъде толкова широко разпространен. Частните мрежи, използвани през 70-те и 80-те години на 20-ти век са били много скъпи за малките предприятия и недостъпни за персонално използване.
Или най-общо електронният бизнес се дефинира като процес на използване на електронните технологии за осъществяване на бизнес.



Основни характеристики на е-бизнеса


Eлектронният бизнес променя мисията, визията и стратегиите, които фирмите използват, за да постигнат целите си. Преди да започнем да се занимаваме с е-бизнес, трябва да осъзнаем, че използване на електронните технологии изисква основно преразглеждане на начина, по който правим бизнес. Много компании приветстват електронната търговия, защото разбират, че тя е начин за повишаване на производителността, предлага нови и оригинални услуги и увеличава качеството на бизнеса им. Компаниите, които имат успех в е-бизнеса, разбират, че това с съвършено различен начин за правене на бизнес, а не просто нов инструмент, който отговаря на старите модели. При е-бизнеса традиционните физически дейности се заместват от електронни взаимодействия, като традиционните производствени вериги се разширяват във виртуални вериги за добавяне на стойност.
Електронният бизнес трансформира ролята на информационните технологии при осъществяване на бизнеса ­ от спестяване на пари чрез ефективни вътрешнофирмени операции (back-office processing) в печелене на пари и подобряване на стоките и услугите чрез иновации, ефективност и ефикасност при взаимоотношенията с клиентите си (front-office processing). Той се отнася много повече до процесите, организацията, процедурите и мениджмънта на фирмите, отколкото до технологията, която те прилагат. Това е не просто работа с компютри и програми, а използване на съвременни информационни технологии и системи за удовлетворяване нуждите на клиентите. Проблем за повечето фирми е, че типичният стратегически план за информационните технологии (IT) обикновено e слабо свързан с бизнесцелите на организацията. Често той е смесица от технологични и архитектурни схеми и връзки (20% информационна част "I" и 80% технологии "T"). Добре функциониращата организация интегрира стратегията на компютърните си отдели с бизнесстратегиите.



Разработване на стратегия за електронен бизнес


Има няколко основни въпроса, които всяка една компания трябва да си зададе при изграждането на рамката на стратегията за електронен бизнес. Важно е подобно спорни въпроси да бъдат изяснени както за ръководството, така и за разработчиците. Ако компанията се обърне към екип, независимо дали е вътрешен или външен, с молба за изработване на решение за електронен бизнес, то тези въпроси трябва да бъдат зададени. Някои важни въпроси, които трябва да се обмислят, са:

  • Каква е като цяло нашата бизнес стратегия
  • Какво искаме, за да направим бизнес с електронни средства
  • Каква е всеобщата мярка за успех за тази компания
  • Какви резултати бихме искали да постигнем
  • Как ще разберем, че сме имали успех
  • Каква част от нашия бизнес е подходяща в най-голяма степен за електронния свят
  • Каква част от нашия бизнес е подходяща в най-малка степен за електронния свят
  • Какви аспекти от нашия бизнес очакваме или се надяваме да разработим на тази технология


Класификация на стратегиите при електронния бизнес


В информационното общество бизнесстратегиите се изграждат върху взаимоотношенията между фирмите и отраслите, а не върху продуктите или възможностите вътре във фирмата. Основните фактори, които влияят за изграждане на успешни е-бизнес стратегии, са:

  1. Позиционни фактори– технологии, услуги, пазари и търговска марка
  2. Обвързващи фактори– ръководство, инфраструктура и организационно обучение

Стратегиите за успешен е-бизнес могат да се класифицират по много и различни показатели. По-важните от тях са:
  • В зависимост отнивото на разработване на стратегиите на фирмата за е-бизнесасъществуват два подхода:
    • Централизиран– малка група на фирмено ниво взема стратегически решения. Участниците в нея са добре подготвени и обикновено работят на ротационен принцип.


    • Децентрализиран– всяка бизнесединица във фирмата взема свои стратегически решения, като се съобразява със стратегията на фирмата. Планирането и приложението на стратегиите в отделните звена е свързано и времето за реакция на промените в околната среда е по-кратко. Основните пречки за прилагане на децентрализирания подход при разработване на стратегиите са:
      • липса на знания, умения и нагласи за възприемане на стратегии от работещите на ниските нива
      • затваряне на стратегическата информация във висшето ръководство, което води до различно разбиране за бизнеспроцесите
      • отделяне на малко ресурси за разработване на стратегии
      • фокусиране на мениджмънта върху краткосрочни цели

      Съвременните електронни технологии и системи съдействат за бързото преодоляване на тези проблеми.


  • В зависимост отетапа на реализация на е-бизнесамогат да се разгледат следните четири стратегии:
    • Изграждане– на този етап се намират фирми, които са изостанали с изграждането на информационната си инфраструктура, услугите и транзакциите за електронния си бизнес. Те се нуждаят от разработка на план за ре-инженеринг на бизнеспроцесите и информационната инфраструктура за тяхното осъществяване. За да преодолеят изоставането е необходимо също:
      • да разработят ясна визия, да изяснат мисията и да поставят дългосрочни цели за приложенията си и информационната инфраструктура
      • да въведат технологии и стандарти, чрез които да избегнат сложните и несъвместими помежду се модули и автономни подсистеми
      • да се преориентират към разпределени системи за изграждане на информационната си инфраструктура

    • Управление– на този етап се намират фирмите, които са започнали преход към отделни елементи на електронен бизнес, но техните действия са били това интуитивни и хаотични, изразходвали са много средства и са загубили контрола при изпълнението. Те трябва да разработят своя дългосрочна информационна инфраструктура и да въведат стандарти, а също така:
      • да прекратят бързо приложенията с големи разходи
      • да се фокусират върху разработването на приложения с възвръщаемост на инвестициите

    • Изпълнение– фирмите, които се намират на този етап, са разработили основните си инфраструктури и приложения, но все още не ги изпълняват добре. За тях е необходимо да продължат разработването на проектите си и да повишат конкурентоспособността си:
      • да оценят конкурен-тоспособността на проектите си и да решат в кои от тях да продължат инвестирането
      • да продължат сътрудничеството и коооперирането между мениджърите и компютърните специалисти

    • Разширение– фирмите на този етап се намират във водеща позиция на пазара. За да я запазят, те трябва:
      • да продължат използването на информационните технологии, за да запазят конкурентните си позиции
      • да създадат фондове за изследване и развитие и да експериментират с възможностите за по-големи рискове и възвръщаемост на инвестициите


  • В зависимост от товакой управлява електронните пазариса възможни три модела, а оттам и три стратегии на участниците в тях:
    • Пазари, управлявани от продавачите– продавачите са в най-неизгодна позиция при е-бизнеса, защото се конкурират с останалите производители в прозрачна среда. Те печелят от редуцираните цени на транзакциите при е-бизнеса. Стратегията им е бързо да изграждат пазари, управлявани от тях, и да предотвратяват възможностите на купувачите да намаляват цените на стоките и услугите


    • Неутрални пазари, управлявани от търговски посредници– търговските посредници имат ясни възможности за добавяне на стойност. Тяхната стратегия се ръководи от нуждите на продавачите и купувачите. Те трябва да намерят начин да интегрират бизнеспроцесите си с тези на клиентите и да избягват отрасли, където продавачите или купувачите имат власт. Стратегически печеливши са области, където се работи анонимно или където се генерира информация от транзакциите


    • Пазари, управлявани от купувачите– стратегията на купувачите е ясна ­ те могат малко да загубят от възможностите на продавачите да анализират потребителското им поведение и покупателните им способности, а могат да спечелят много от конкуренцията между продавачите. Печелившата им стратегия е да организират колкото е възможно по-бързо пазари, управлявани от тях
  • В зависимост отмениджмънта на знаниятастратегиите са две:
    • Кодифицирана– тя осигурява на работещите надеждни, висококачествени и бързи информационни системи за споделяне и използване на кодифицирани знания


    • Персонализирана– тази стратегия дава на работещите творчески, аналитични знания чрез лични контакти на специалистите си, без да се използват бази от знания


Дните на простите електронни транзакции на електронната търговия вече са преброени. За да са водещи при осъществяване на е-бизнес, е необходимо фирмите да предефинират традиционните си приложения и да ги разширят и отворят към клиенти, доставчици и партньори. Те трябва да разработят стратегии за вътрешната и външната информационна инфраструктура, с оглед да отговорят на предизвикателствата на разработването, внедряването и използването на сложни приложения. Изследванията показват, че е важно фирмите да решат какво да разработват, какво да купуват и каква роля ще играе всяка технология. Тъй като подобни знания често не достигат, то ключовите решения ще се намират чрез разработване на стратегически партньорства и наемане на изпълнители извън фирмата.



Категории е-бизнес


Електронният бизнес е съвкупност от различни бизнес процеси, които са компютъризирани и работят в Интернет. Е-бизнес категорията се дефинира от конкретен бизнес, а не от технологията използвана за неговата реализация.


Е-банки


Електронното банкерство е един доста успешен електронен бизнес. Този тип е-бизнес позволява на клиентите да имат достъп до техните банкови сметки и да се изпълняват поръчки, посредством елементарен за използване web сайт. Не е нужно да се инсталира някакъв специален софтуер. Единственото необходимо нещо е наличието на web браузър и много банки не вземат никакви такси за тези услуги. Някои банки дори предлагат по-ниски такси за онлайн транзакции, в сравнение с таксите за класическите банкови транзакции. Електронното банкерство спестява на клиентите и на самите банки време и средства.
Онлайн банкерството дава възможност на клиента да се обслужва сам. Това е подобно на начина, по който клиентите теглят пари от автомати, вместо да губят време за да отидат до банката и да си изтеглят парите от гише. С тази онлайн услуга клиентите могат да проверяват различни атрибути от своята сметка, да проследяват минали транзакции, да превеждат пари, да поръчват чекове, да плащат сметки и да обменят информация със служители от отдела за клиенти в съответната банка. Единствената транзакция, която все още не може да се изпълни е внасяне на средства в банкова сметка, но банките работят по решаването на този въпрос.
За да може виртуалния банков клиент да прави всичко това, той трябва да има компютър или вградено устройство свързано към Интернет и инсталиран браузър. В зависимост от стратегията на сигурност на онлайн банката, може да се наложи инсталиране на plug-in или да се разреши използването на Java, с което се увеличава нивото на сигурност в браузъра. Инсталирането на plug-in или използването на Java аплет се прави с цел увеличаване на нивото на криптиране/защита за да се гарантира, че никой не може да прекъсне банковите транзакции. Освен това за увеличаване на сигурността, в допълнение на ID и парола за влизане, може да се прилага списък от транзакционните номера, които представляват еднократни пароли, използвани за една транзакция.

Е-търговия


Ако погледнем назад във времето, в годините преди появата на Интернет търговията е била значително ограничена, в сравнение с възможностите, които предлагат информационните технологии и инфраструктурата. Основните ограничаващи фактори са били времето и пространството. Дори и ако магазините са отворени по 24 часа в денонощието само ограничен брой клиенти могат да ги посещават през цялото време. Освен това един магазин може да предлага само ограничен брой стоки, тъй като пространството в магазина е ограничено.
Един магазин в Интернет е неограничен от гледна точка на време и пространство. Няма ограничение и в броя на предлаганите продукти. Например, сайтът amazon.com предлага над 4,7 милиона книги. Представете си магазин, който има налични 4,7 милиона книги. Сравнението може да не звучи точно, тъй като на практика amazon.com не поддържа тези книги на склад, а просто ги поръчва по необходимост. Освен това, сайтът предлага информация за всяка една от предлаганите книги.
Онлайн търговците (понякога наричани e-tailers) предлагат повече продукти отколкото традиционните търговци или предлагат повече услуги за същия брой продукти. В Интернет броя на подаваните книги, компакт дискове и билети е много по-голям от тези, които продават традиционните търговци, тъй като тези продукти се купуват заради тяхното съдържание, а не заради вида им. Видът на един самолетен билет не е от значение, това което е определящо при него е цената и свързаните с продажбата услуги. Освен това, новите технологии правят Интернет привлекателен за стоки, купувани на емоционална основа, т.е. заради вида им, а не заради съдържанието им.
Интернет променя традиционния модел на продажбите, който по същността си е тактически. Компаниите предлагащи продукти, услуга или информация, при продажбите се ръководят от четири неща: цена, продукт, продукт, промоция и пласмент. От друга страна Интернет търговията е по-стратегическа. Докато повечето компании разглеждат своите продукти само от гледана точка на търсенето им от клиентите, Интернет търговията ще накара тези компании да разглеждат продуктите си като цял цикъл на продажби, включващ развитие на пазара, търсене от страна на клиентите, изпълнение, поддръжка и привличане на клиенти. В модела на продажбите, гореспоменатите етапи са допълнителни и просто подпомагат продажбите. В стратегическия модел, тези етапи са основни модули в цялостния цикъл на продажбите.

Е-справки


Справките винаги са играели важна роля при откриването на определена услуга или продукт. Телефонните директории, така наречените бели страници за частви телефонни номера и жълти страници за бизнес номера са от значение при търсенето на даден човек или бизнес. В допълнение на справките във формата на книга, телефонните компании дават възмогност на хората да се обаждат, за да получат някакава информация.
Тези неща се появиха и в Интернет. Базата данни е разположена на едно място и по този начин се осигурява центрлизирана работа , но предлагането на всеки и по всяко време я прави децентрализирано решение.
Интернет предлага възможност за създаване на копие на телефонни справки и тук може да се правят повече неща от едно просто търсене на име и получаване на телефонния номер, отговарящ на това име. Например, в Интернет е възможно да се въведе телефонен номер и да получите името на човека/компанията отговаряща на този номер. Нещо повече, с помощта на повече насоки/справки могат да се откриват web страници на хора и фирми, и да се получават техните адреси на електронната поща.
Интернет прави получаването на информация от една страна по-лесно, но от друга страна по-трудно. То е по-лесно защото средстватаза търсене са по-мощни. Само, че откриването на определена информация се затруднява, тъй като обема информация се съхраняван в базите данни нараства много бързо.

Е-инженеринг


През последните няколко години инженерството също се промени драстично. Преди няколко години инженерите работещи по общ проект трябваше да бъдат в един офис за да могат да обменят информация помежду си. Когато се налага проектите да се изпратят на отдалечено място се правят хиляди разпечатки, които се изпращат по поща. При получаването на проектите те се проверяват и дообработват. Всичко това изисква доста ръчна работа, което довежда до дълги срокове на изпълнение и възникване на грешки.
Интернет променя драстично скороста на проектиране. Тя даде възможност за електронна съвместна работа. Освен това, вече не е необходимо проектантите да работят в един и същи офис. Всеки имащ Интернет връзка може да участва в разработката на проектите. Бяха разработени нови средства за съгласувано проектиране, които да поддържат възможностити на Интернет.
С помощта на Интернет стана възможно да се разработват проекти, в които да вземат участие проектанти и инженери от цял свят. По този начин се осъществява много успешно открито разработване. Всеки може да взме участие и да разработва част от един общ код.

Е-франчайзинг


В миналото големите франчайзинг компании като Mc Donald's (http://www.mcdonald's.com/) и Beneton (http://www.beneton.com/) релизираха големи печалби като даваха своите продукти и марки на препродаващи компании, които ги продаваха ексклузивно на определана територия. Компаниите препродаващи продуктите се наричат фрайчайзинг партньори. Предлагайки набор от продукти и марки, компанията франчайзер гарантира определен успех на компанията получаваща франчайзинга. Причината за този успех е в това, че хората познават много добре продуктите и търговската марка. Предимството за компаниите франчайзингодатели е че не им се налага да инвестират в магазини и персонал. Франчайзинг партньорът отговаря за служителите и за финансовия успех на своя пазар.
Електронният франчайзинг е аналогичен на традиционния. В действителност изпълнението му в Интернет е доста улеснено. Прехвърлянето на цифрови продукти, процеси и и марки е много лесно. Пример за това са сдруженията на големи търговци на книги в Интернет. Те не са истински франчайзинг-получатели, тъй като големите компании продаващи книги имат свой собствен склад. Те дават право на франчайзинг партньорите да продават продуктите им чрез своите web страници. Предимството на тази система е, че няма никакви разходи за дистрибуция. Възможно е партньорите да доставят продуктите от франчайзингодателя без крайния клиент да разбере това. Например Quelle (http://www.quelle.de/) продава книги на своя web сайт. Книгите не са част от истинския им бизнес, но благодарение на съвместната им работа с Libri (http://www.libri.de/) те предлагат повече от 1,5 милиона книги на своя сайт.

Е-хазарт


Въпреки моралната страна на хазарта, той е една от най-печалившите области на бизнеса в Интернет. В реалния свят хазарта е ограничен с много закони. Притежателите на казина трябва да плащат големи данъци, което затруднява развитието на конкуренциатя. Например в САЩ , във всеки щат е позволено да има само по-няколко казина.
В Интернет положението с хазарта е по-различно. Все още той не е позволен от закона в някои щати и данъците са доста високи, но бизнеса се е преместил на места, където хазарта е законен и се плащат ниски данъци. Повечето сайтове с хазарт се намират в Южна Америка, където законите не го забраняват.
Компаниите, които поддържат хазартните web сайтове могат да разпространяват много игри без ограничения. Тъй като собствениците имат свои компании в страните, където хазарта не е забранен от закона те могат да работят без опасения от намесата на властите в съответния щат. За разлика от реалните казина, които сенамират на определо физическо място, онлайн казината могат да привличат хора от цял свят. Компани като 123 Gambling (http://www.123 gambling.com/) и CasinoPlase (http://www.casinoplase.com/) привличат стотици хиляди хора всеки ден.

Е-обучение


Непрекъснатите промени в Интернет изискват и нов начин на обучение. В индустриалната ера предметите на обучение и съдържанието им не се промениха много. Във времето на Интернет се появяват нови технологии, парадигми и процеси, които изискват непрекъснато обучение. Непрекъснатото обучение се превръща в необходимост и на преподавателите им е необходимо същото време за разучаване на нови неща, колкото време е необходимо и на обучаващите се. Тъй като познанията се превръщат в основен фактор, определящ възнаграждението, често не е възможно да се изчаква нещо да се научи в училище.
Преди няколко години бе въведено компютърно-базирано обучение. С помощта на специален софтуер се обясняват определени неща и след това се предоставят тестове. Въпреки, че това е ефективен начин на обучение, когато възникнат въпроси, чиито отговор не може да се получи от програмата, се усеща липсата на учител.
Електронното обучение, понякога наричано Интернет-базирано обучение предлага нов аспект в компютъризираното обучение. Вместо да използвате изпълним файл, предоставящ обяснения и тестове, материала се предоставя онлайн. Тестовете се правят в реално време заедно с други участници и учащите се, могат да обменят опит и да задават въпроси един на друг. В допълнение , може да се предложи онлайн учител, който да обяснява различни теми на всеки посещаващ даден курс, без значение от коя част на света са посетителите. Всичко това може да се направи в реално време. Вместо да се изчаква следващият курс, учениците могат да се свържат към обучаващата мрежа за да получават по-индивидуално обучение. Интернет-базираното обучение може също да се предложи на студенти преди още да има наличен завършен курс на обучение. За "горещите" теми курсът може да се организира по същото време, когато започне самото обучение.

Е-поща


Когато говорят за цифров/компютъризиран бизнес много хора дори не си помислят за електронанта поща. Само, че ние не трябва да забравяме, че комуникацията е основата на всеки бизнес. Интернет навлиза в традиционните комуникационни пазари. Пощенските услути и телекомуникационните компании губят пазарен дял пред електронните комуникации, особено пред електронаната поща. Последната комбинира силните страни на телефонните разговори и писмата. Предимството на телефонния разговор е това, че дава мигновена връзка между двете страни, а писмото има предимствмото, че всичко е в писменнна форма. Интернет дава възможност за бърза комуникция в писменна форма чрез е-поща или онлайн част.
Все повече и повече бизнес компании общуват помежду си по електронен път. За разлика от телефоннния разговор, е-пощата съдържа повече от обикновен текст. Тя дава възможност за прикрепване на файлове, които могат например да съдържат форматирани документи, презентации, изображения или звуци. Потози начин информацията може да се сподели по-лесно.
Освен тово електроната поща променя начина на комуникация между хората. Вместо да записват всяко нещо в отделни писма, мислите могат да се предадат към различни електронни пощи. Предимството е че една мисъл може да предизвика мигновен отговор, но това означава, че вие също очаквате незабавен отговор на всяка електронна поща, която е изпратена, така както всеки очаква бърз отговор от самите вас.

Е-маркетинг


Традиционният маркетинг беше насочен към определени групи. Комуникациите при рекламирането бяха само един от начините за осъществяване на маркетинг. Маркетинг групите не можеха веднага да получават резултатите от реакцията на клиентите. Във времето преди появата на информационната общност това беше добре, тъй като имаше време за проучвания и публикуване на резултатите, което влияеше на стратегията на дадена компания и на нейните продукти.
В информационното общество всичко започна да се движи с голяма скорост. Продуктите стратегиите и цените зависят от нуждите на клиентите. Всичко започва да зависи основно от клиентите. Търсенето от страна на клиента директно въздейства върху дизайна на продукта, маркетинговите стратегии и цените. Поради факта, че традиционно маркетинга е свързан с клиента, информацията, която идва обратно от клиента в реално време трябва да достигне до подходящия отдел в компанията за да може да се реагира в реално време на всички промени в изискванията на клиентите.
Интернет позволява на компаниите да реагират индивидуалните изисквания на клиента. Всички клиенти могат да бъдат третирани по избран от тях начин. Непосредственият маркетинг се превърна в стандарт за работата с клиентите в Интернет.

Е-оперативен мениджмънт на ресурсите


Освен материалите, необходими за производството на даден продукт, компаниите трябва да купуват и оперативни ресурси. Тези ресурси представляват стоки и услуги, които не влизат директно в произвеждания продукт и се управляват ежемесечно. Оперативните ресурси включват оборудване (например компютърно), консумативи и други.
Процесът на закупуване на оперативни ресурси включва много организации и отдели в компанията, които контактуват с различни доставчици. Доставчиците осигуряват услуги, стоки и информация. Въпреки, че оперативните ресурси са свързани с големи разходи за компаниите, процеса на закупуване често не е добре организиран и управляван. В много случаи , поръчката за закупуване на консумативи се пише на лист хартия. Благодарение на децентрализирания подход при много компании, всеки отдел може да управлява оперативните ресурси индивидуално, което води до по-високи разходи, отколкото при наличие на централизирана организация на покупките. Веднъж след въвеждане на централизираната организация, целият процес на покупки трябва да се компютъризира за да може да се контролира и автоматизира.Докато процеса не е компютъризиран, компанията не може да контролира разходите на доставчиците.
Управлението на оперативните ресурси позволява на компаниите да управляват тези ресурси по-стратегически, като използват Интернет. По този начин може да се осигури комуникационна инфраструктура, където купувачите и доставчиците да работят заедно, като си контактуват директно и не се губи контрол върху разходите. В действителност, компанията може да упражнява по-голям контрол върху разходите посредством електронната система за управление. Въвеждането на тази система не изисква използването на допълнителен хардуер и инсталирането на допълнителен софтуер, тъй като много системи работят със стандартни web браузъри, които могат да се стартират върху всякаква платформа. С използването на електронната комуникация цената на една транзакция може да бъде намалена значително и процеса може да се автоматизира.

Е-сделки


Преди появата на Интернет, покупката и продажбата на акции беше ограничена до хора с достъп до финансови мрежи, за да може покупката и продажбата на акции да става в точно определен момент. Други можеха да проследяват новините за акциите от пресата, което беше добре в случай, че не искат да печелят на финансовите борси.
Интернет промени начина на сделките с акции и ценни книжа. Е-сделките, предлагат цени на ценните книжа в реално време. При това положение хората могат да реагират в реално време на промените на финансовия пазар. Всеки, който има Интернет банкова сметка може да купува и продава акции и ценни книжа. Това позволява на всеки да участва във финансовите пазари и да печели от инвестиции. Въпреки, че при е-сделките, финансовите пазари са по-рискови от традиционните финансови борси, е-сделките предлагат достъп за хора, които до преди няколко години не знаеха какво представляват тези пазари.