Идеята за електронен бизнес се появява още преди Интернет да стане популярен. През 70-те години на 20-ти век, Е-бизнесът е бил популярен например за финансовите мрежи, които използват правилни хардуерни и софтуерни решения. Електронният обмен на данни (Electronic Data Interchange - EDI) съществува още преди Интернет да се използва за тази цел. Но без Интернет, е-бизнесът нямаше да бъде толкова широко разпространен. Частните мрежи, използвани през 70-те и 80-те години на 20-ти век са били много скъпи за малките предприятия и недостъпни за персонално използване.
Или най-общо електронният бизнес се дефинира като процес на използване на електронните технологии за осъществяване на бизнес.

Eлектронният бизнес променя мисията, визията и стратегиите, които фирмите използват, за да постигнат целите си. Преди да започнем да се занимаваме с е-бизнес, трябва да осъзнаем, че използване на електронните технологии изисква основно преразглеждане на начина, по който правим бизнес. Много компании приветстват електронната търговия, защото разбират, че тя е начин за повишаване на производителността, предлага нови и оригинални услуги и увеличава качеството на бизнеса им. Компаниите, които имат успех в е-бизнеса, разбират, че това с съвършено различен начин за правене на бизнес, а не просто нов инструмент, който отговаря на старите модели. При е-бизнеса традиционните физически дейности се заместват от електронни взаимодействия, като традиционните производствени вериги се разширяват във виртуални вериги за добавяне на стойност.
Електронният бизнес трансформира ролята на информационните технологии при осъществяване на бизнеса ­ от спестяване на пари чрез ефективни вътрешнофирмени операции (back-office processing) в печелене на пари и подобряване на стоките и услугите чрез иновации, ефективност и ефикасност при взаимоотношенията с клиентите си (front-office processing). Той се отнася много повече до процесите, организацията, процедурите и мениджмънта на фирмите, отколкото до технологията, която те прилагат. Това е не просто работа с компютри и програми, а използване на съвременни информационни технологии и системи за удовлетворяване нуждите на клиентите. Проблем за повечето фирми е, че типичният стратегически план за информационните технологии (IT) обикновено e слабо свързан с бизнесцелите на организацията. Често той е смесица от технологични и архитектурни схеми и връзки (20% информационна част "I" и 80% технологии "T"). Добре функциониращата организация интегрира стратегията на компютърните си отдели с бизнесстратегиите.

Има няколко основни въпроса, които всяка една компания трябва да си зададе при изграждането на рамката на стратегията за електронен бизнес. Важно е подобно спорни въпроси да бъдат изяснени както за ръководството, така и за разработчиците. Ако компанията се обърне към екип, независимо дали е вътрешен или външен, с молба за изработване на решение за електронен бизнес, то тези въпроси трябва да бъдат зададени. Някои важни въпроси, които трябва да се обмислят, са:

• Каква е като цяло нашата бизнес стратегия
• Какво искаме, за да направим бизнес с електронни средства
• Каква е всеобщата мярка за успех за тази компания
• Какви резултати бихме искали да постигнем
• Как ще разберем, че сме имали успех
• Каква част от нашия бизнес е подходяща в най-голяма степен за електронния свят
• Каква част от нашия бизнес е подходяща в най-малка степен за електронния свят
• Какви аспекти от нашия бизнес очакваме или се надяваме да разработим на тази технология

В информационното общество бизнесстратегиите се изграждат върху взаимоотношенията между фирмите и отраслите, а не върху продуктите или възможностите вътре във фирмата. Основните фактори, които влияят за изграждане на успешни е-бизнес стратегии, са:

1. Позиционни фактори– технологии, услуги, пазари и търговска марка
2. Обвързващи фактори– ръководство, инфраструктура и организационно обучение

• В зависимост отнивото на разработване на стратегиите на фирмата за е-бизнесасъществуват два подхода:
• Централизиран– малка група на фирмено ниво взема стратегически решения. Участниците в нея са добре подготвени и обикновено работят на ротационен принцип.



• Децентрализиран– всяка бизнесединица във фирмата взема свои стратегически решения, като се съобразява със стратегията на фирмата. Планирането и приложението на стратегиите в отделните звена е свързано и времето за реакция на промените в околната среда е по-кратко. Основните пречки за прилагане на децентрализирания подход при разработване на стратегиите са:
• липса на знания, умения и нагласи за възприемане на стратегии от работещите на ниските нива
• затваряне на стратегическата информация във висшето ръководство, което води до различно разбиране за бизнеспроцесите
• отделяне на малко ресурси за разработване на стратегии
• фокусиране на мениджмънта върху краткосрочни цели

Съвременните електронни технологии и системи съдействат за бързото преодоляване на тези проблеми.



• В зависимост отетапа на реализация на е-бизнесамогат да се разгледат следните четири стратегии:
• Изграждане– на този етап се намират фирми, които са изостанали с изграждането на информационната си инфраструктура, услугите и транзакциите за електронния си бизнес. Те се нуждаят от разработка на план за ре-инженеринг на бизнеспроцесите и информационната инфраструктура за тяхното осъществяване. За да преодолеят изоставането е необходимо също:
• да разработят ясна визия, да изяснат мисията и да поставят дългосрочни цели за приложенията си и информационната инфраструктура
• да въведат технологии и стандарти, чрез които да избегнат сложните и несъвместими помежду се модули и автономни подсистеми
• да се преориентират към разпределени системи за изграждане на информационната си инфраструктура


• Управление– на този етап се намират фирмите, които са започнали преход към отделни елементи на електронен бизнес, но техните действия са били това интуитивни и хаотични, изразходвали са много средства и са загубили контрола при изпълнението. Те трябва да разработят своя дългосрочна информационна инфраструктура и да въведат стандарти, а също така:
• да прекратят бързо приложенията с големи разходи
• да се фокусират върху разработването на приложения с възвръщаемост на инвестициите


• Изпълнение– фирмите, които се намират на този етап, са разработили основните си инфраструктури и приложения, но все още не ги изпълняват добре. За тях е необходимо да продължат разработването на проектите си и да повишат конкурентоспособността си:
• да оценят конкурен-тоспособността на проектите си и да решат в кои от тях да продължат инвестирането
• да продължат сътрудничеството и коооперирането между мениджърите и компютърните специалисти


• Разширение– фирмите на този етап се намират във водеща позиция на пазара. За да я запазят, те трябва:
• да продължат използването на информационните технологии, за да запазят конкурентните си позиции
• да създадат фондове за изследване и развитие и да експериментират с възможностите за по-големи рискове и възвръщаемост на инвестициите




• В зависимост от товакой управлява електронните пазариса възможни три модела, а оттам и три стратегии на участниците в тях:
• Пазари, управлявани от продавачите– продавачите са в най-неизгодна позиция при е-бизнеса, защото се конкурират с останалите производители в прозрачна среда. Те печелят от редуцираните цени на транзакциите при е-бизнеса. Стратегията им е бързо да изграждат пазари, управлявани от тях, и да предотвратяват възможностите на купувачите да намаляват цените на стоките и услугите



• Неутрални пазари, управлявани от търговски посредници– търговските посредници имат ясни възможности за добавяне на стойност. Тяхната стратегия се ръководи от нуждите на продавачите и купувачите. Те трябва да намерят начин да интегрират бизнеспроцесите си с тези на клиентите и да избягват отрасли, където продавачите или купувачите имат власт. Стратегически печеливши са области, където се работи анонимно или където се генерира информация от транзакциите



• Пазари, управлявани от купувачите– стратегията на купувачите е ясна ­ те могат малко да загубят от възможностите на продавачите да анализират потребителското им поведение и покупателните им способности, а могат да спечелят много от конкуренцията между продавачите. Печелившата им стратегия е да организират колкото е възможно по-бързо пазари, управлявани от тях
• В зависимост отмениджмънта на знаниятастратегиите са две:
• Кодифицирана– тя осигурява на работещите надеждни, висококачествени и бързи информационни системи за споделяне и използване на кодифицирани знания



• Персонализирана– тази стратегия дава на работещите творчески, аналитични знания чрез лични контакти на специалистите си, без да се използват бази от знания

Дните на простите електронни транзакции на електронната търговия вече са преброени. За да са водещи при осъществяване на е-бизнес, е необходимо фирмите да предефинират традиционните си приложения и да ги разширят и отворят към клиенти, доставчици и партньори. Те трябва да разработят стратегии за вътрешната и външната информационна инфраструктура, с оглед да отговорят на предизвикателствата на разработването, внедряването и използването на сложни приложения. Изследванията показват, че е важно фирмите да решат какво да разработват, какво да купуват и каква роля ще играе всяка технология. Тъй като подобни знания често не достигат, то ключовите решения ще се намират чрез разработване на стратегически партньорства и наемане на изпълнители извън фирмата.

Електронният бизнес е съвкупност от различни бизнес процеси, които са компютъризирани и работят в Интернет. Е-бизнес категорията се дефинира от конкретен бизнес, а не от технологията използвана за неговата реализация.