|
Първоначалната цел на Интернет е била да се свържат множество компютри, които да обменят информация помежду си. Информацията се предава на малки порции от един компютър до друг, като всеки от тях се идентифицира чрез своя IP адрес. Анализирайки този обмен на данни, съвсем естествено възниква въпросът - не могат ли тези порции информация да се предават така, че да се симулира телефонен разговор например? В отговор на този въпрос се появява чата (от англ. chat – разговор). При него поне двама души си разменят текстови съобщения, които пристигат при получателя си в реално време, т.е. почти веднага. Нещата обаче не спират дотук. Появява се следващият въпрос - защо трябва да се предава само текстова информация? С развитието на техниката скоростта на трансфер на данните се повишава достатъчно, за да се започне предаването и на звук. Звукът се кодира цифрово и се изпраща по същия начин, както текста. В Интернет се появяват гласовия разговор и радиото. Естествен е и преходът към видеоизображение, предавано в реално време по Интернет. Кодирани в цифров вид и компресирани, видеоданните могат да се наблюдават, без да се изчаква изтеглянето на целия файл. Аналогично се стига и до видеоконференциите – бизнес срещи, лекции, презентации наживо. По този начин могат да се свържат, да обсъждат, да обменят идеи, да осъществят визуален контакт хора, раздалечени на хиляди километри един от друг. Намесата на развлекателната индустрия в тази област също не закъснява. Игрите например са много по-интересни и непредсказуеми, ако се играят срещу жив човек, а не срещу логиката на машина, колкото и добра да е тя. |
