Операционна система
Терминът се отнася за софтуерна програма със специализирана и основна употреба в компютърните технологии. По-проста форма на думата е системата.
Както вече научихте, софтуерните програми трябва да се разработят (напишат) на определен процесорен език машинен код. Този код е много опростен и осигурява малко ресурси за разработчиците. Така програмирането директно на машинен код е много трудно и изисква време. Всеки програмист би трябвало да направи сам всички функции, правейки отново и отново неща, вече разработени от други.
Второ, има проблеми при взаимната работа на две или повече програми на един и същ компютър. Те биха могли да бъдат разработени от различни софтуерни фирми, без да се сработват. В този случай е по-вероятно те да не работят заедно и да се унищожат взаимно.
Трето, компютърният хардуер, дори от една платформа и съвместим с друг, не е един и същ от гледна точка на разработчиците – всеки хардуер трябва да се достъпва отделно. Ако всяко приложение иска да покаже изображение на екрана, то би имало специален код за всички налични на пазара видео карти.
Това е мястото, където операционната система предотвратява проблемите.
Когато компютърният производител направи машина, тя е просто кутия с електроника. Включено е само малкото софтуерно приложение, наречено BIOS (Basic Input Output System), което управлява хардуера и контролира съвместната работа.
Сега първото нещо, което трябва да се направи, е да се инсталира операционна система. Така вие (или вашият системен администратор) донасяте операционната система, вероятно на CD, и я инсталирате по обикновения начин (запомнете, че операционната система е нормален софтуер). Тя се инсталира на твърдия диск. След това компютърният хардуер (по-точно BIOS) се инструктира първото нещо при включване да е стартиране на операционната система.
После тя поема контрол върху цялата система – което означава целия хардуер, ресурсите и достъпа до мрежата.
Когато операционната система се стартира, компютърът е готов за работа. Можете да инсталирате допълнителни приложения като игри и офис средства, които сега ще работят сигурно и надеждно под неин контрол. Питате ли се защо?
Операционната система предоставя услуги. Всички действия, изпълнявани от приложенията, трябва да са извършат през услуги, давани от системата. Например, когато някоя програма иска да изпише нещо на екрана, тя трябва да извика системна функция. Предимството тук е, че тази функция е винаги една и съща, без значение от хардуера. Така разработчикът трябва да знае само системните функции и да остави хардуерните проблеми на производителя на системата.
В случай, че приложение опита да преодолее системата и да достъпи хардуера директно, то се прекратява. Никой освен операционната система няма право да върши това. Също така, това предотвратява възможността повече от едно приложение да има конкурентен достъп до видео картата например и да разбие друго такова.
Така операционната система осигурява опростена разработка на приложения и управление на компютърни ресурси, като не позволява забиване на програми.
Преглед на стартирането на операционната система Windows XP
Нека сега разгледаме процеса на стартиране на операционната система (наречен зареждане или начално зареждане).
Представете си, че имате компютър с инсталирана операционна система Microsoft Windows XP (една от предлаганите, вж. следващите уроци).
Когато натиснете бутона за включване на компютъра ще видите следното на вашия монитор:
Изобразената информация показва началния етап на стартиране на компютъра - BIOS опитва да инициализира всички хардуерни компоненти в системата и ако всичко е в изправност пуска операционната система, стига да има инсталирана такава.
Тук BIOS вече е намерил операционна система на твърдия диск и успешно я стартира. Тя е в процес на инициализация, опитва да разбере какъв хардуер е инсталиран в компютъра и се подготвя за работа.
Накрая, системата е заредена и очаква потребителя да влезе. След това могат да се инсталират или стартират всякакви приложения.