Структура на видовете шрифт
Серифи
Шрифтовете могат да бъдат разделени на две основни категории: серифни (serif) - шрифт с допълнителни графични елементи; и несерифни (sans-serif)- шрифт без допълнителни графични елементи. Шрифтовете от вида serif включват малки особености в края на щриха на буквите. Голямо разнообразие има и сред шрифтовете от типа sans-serif; и двете групи съдържат изглед, разработен за разполагане на голям брой букви в основния текст, както и изгледи, създадени основно с декоративна цел. Присъствието или отсъствието на допълнителни графични елементи формира само един от многото фактори, които трябва да бъдат взети под внимание при избора на шрифт.
|
Sans-serif font |
|
Serif font |
|
Serif font (serifs |
Шрифтовете с допълнителни графични елементи се считат за по-лесно четими при по-дълги пасажи, в сравнение с шрифтовете без допълнителни графични елементи. Проучванията по въпроса не са еднозначни, предполагайки, че до голяма степен този ефект се получава от доброто познаване на шрифтовете от типа serif. Като основно правило, печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват шрифтове от вида serif, най-вече за основния текст. Интернет страниците нямат специфичен шрифт и могат просто да се съобразяват с настройките на браузъра на потребителя. Но интернет страниците, които наистина имат определен шрифт, най-вече използват съвременнишрифтове от типаsans-serif, като Verdana, тъй като обикновено се предполага, че за разлика от печатните материали, тези шрифтове се четат по-лесно на компютърния екран, заради тяхната ниска резолюция.
Пропорционалност (Proportionality)
Пропорционалният шрифт изобразява символите, използвайки различни ширини, докато непропорционалния, с фиксирана ширина или моно-разреден (monospace) шрифт използва фиксирани ширини на символите.
Повечето от хората смятат, че пропорционалните шрифтове изглеждат по-добре и са по-лесни за четене. По този начин, те се появяат много редовно в публикуваните професионални печатни материали. По същата причина, компютърните приложения GUI (такива като програмите за обработка на текст и интернет браузърите) обикновено използват пропорционални шрифтове. Независимо от това, много пропорционални шрифтове съдържат фигури с фиксирана ширина, така че колоните от номера остават подравнени.
Но въпреки това, в някои случаи функцията на непропорционалните шрифтове е по-добра от тази на пропорционалните шрифтове, тъй като техните знаци са построени в по-добре подредени колони. Повечето неелектронни издания и текстови компютърни екрани използват непропорционални шрифтове. Болшинството компютърни програми, които имат интерфейс, базиран на текст, използват само непропорционални шрифтове в техните различни конфигурации. Повечето компютърни програмисти предпочитат да използват моно-разредни шрифтове, когато редактират изходен код. Изкуството, наречено ASCII изисква непропорционален шрифт за характерния си изглед.
Измерения
Повечето, ако не и всички, начини за набор на символи споделят понятието за една основна линия: една въображаема хоризонтална линия, върху която се поставят
знаците. При някои начини за набор на символи, части от тях лежат под основната линия. Часта, която обхваща спускащите се под основната линия символи и, която обхваща разстоянието между основната линия и най-ниско спускащата се точка от символа, се нарича "descender". Обратно, частта, която обхваща разстоянието между основната линия и връхната точка на символа, се нарича "ascent". Частите “Аscent” и “Descent” могат да включват или да не включват разстоянието, добавено чрез ударения или различителни знаци.