Фотография
И при двата вида фотография - традиционната (класическа) и цифровата, се използва един и същ основен принцип, подобен на принципа на работа на човешкото око: пряка или отразена светлина, преминавайки през оптична система попада върху светочувствителен елемент.
Основните параметри, които се контролират при фотографията са:
ФОКУС – За да имат обектите ясни очертания на снимката е необходимо проекцията им върху светочувствителния елемент да бъде максимално точна. Оптичната система фокусира обектите върху светочувствителния елемент и така те са с ясни и точни контури. При човешкото око за фокуса се грижи лещата на окото, която се адаптира в зависимост, дали гледаме наблизо или надалеч, а при фотоапаратите –обектива с или без възможност за промяна на фокуса.
КОЛИЧЕСТВОТО СВЕТЛИНА, която попада върху светочувствителния елемент. При човека това се случва с помощта на зеницата, която се разширява в затъмнена обстановка или стеснява при ярка светлина. При фотоапарата това е диафрагмата, наричана още бленда.
ВРЕМЕТО, за което светлината попада върху светочувствителния елемент. При човека това не се контролира, заради необходимостта от получаване на непрекъснат образ, а при фотоапарата ролята на регулатор на времето за осветяване на светочувствителния елемент се изпълнява от специален механизъм, наречен затвор.
В последно време, точно както и в другите области на компютърния бранш, цифровата фотография се развива с бързи темпове. Тя все повече и повече измества традиционната фотография. При традиционната фотография се получава фиксирано изображение върху специален емулсионен слой, нанесен върху полимерен филм. При цифровата фотография изображеннието се получава директно в цифров вид и се записва в електронна памет. Все още има показатели, по които цифровата фотография отстъпва на традиционната, но с течение на времето тези различия най-вероятно ще изчезнат и цифровите апарати напълно ще изместят традиционните.
Класическата фотография и фотоапаратите имат над век и половина история на развитие и усъвършенстване, докато цифровите - около 20 години. През първите 10 години от своето съществуване цифровите фотоапаратри са съществували само в лабораторни условия и едва в средата на 90-те години от ХХ век започват да се предлагат масово на пазара. Цените им обикновено превъзхождат в пъти цените на обикновените от съответния клас. В замяна на високата цена, те предлагат заснимане на изображение, което може незабавно да бъде разпечатано на принтер, изпратено по ИНТЕРНЕТ или вътрешна мрежа, оставено в компютъра за по-нататъшна цифрова обработка или, ако снимката е ненужна, да бъде изтрита от носителя, освобождавайки място за друга.