Настройки

Бащата на фотографията е Томас Уедглууд. Всичко започва през далечната 1799 година. Томас Уедглууд сглобява фотоапарат и прави първите примитивни снимки, които използва за украсяване на керамични изделия. За съжаление, изображенията бързо избледнявали. При по-ранните си опити той прави нетрайни изображения върху дрехи и бяла кожа, благодарние на светлина и светло-чувствителни химикали.

През 1802 Томас Уедглууд заедно със английският химик Сър Хъмфри Дейви представят своето изобретение под името "Средство за копиране на изображение върху стъкло, изрисувано от светлината върху сребърен нитрат". Поради невъзможността да фиксират изображението, се е наложило Томас да изучава фотографиите си на слабата светлина от свещ. Томас Уедглууд умира на 34 години през 1805 година. Дейви продължава опитите, но така и не открива начин за тяхното стабилизиране. През 1819 година Сър Джон Херсчел откирива, че хипосулфатната сода разтваря сребърните соли. След 20 години през 1839 година той разработва метод, чрез който изображенията се стаблизират, благодарение на хипосулфатната сода.

Класическата фотография води началото си към 1830 г, когато е изобретен химичния и механичен процес от изобретателите Луис Дагер и Фокс Талбот. Разновидност на този процес се използва и днес в съвременната фотография.

В един обикновен фотоапарат протича следния процес: по време на снимане част от сцената се фокусира през реализираната в конкретния фотоапарат оптична система. Светлината, отразила се от обектите на заснеманата сцена, минава във вид на фотони през оптичната системата от стъклени (или пластмасови) лупи, монтирани в обектива, преминава през диафрагмата, и за времето, вариращо от стотни от секундата до няколко часа, въздейства върху емулсията, нанесена върху лентата. При попадане върху емулсията на лентата светлината предизвиква химическа реакция. Впоследствие, за фиксиране на резултатите от тази реакция, се използват други химически процеси, познати като "проявяване". Качеството на изображението зависи от фокуса, блендата, времето за експозиция и стабилността на фотоапарата (при снимки с продължителна експозиция). Разбира се, качеството на полученото изображение зависи и от свойствата на фотографската лента или плака. За различните случаи може да се използва фотололента с различна светочувствителност (за по-силно или по-слабо осветени сцени) или фотолента, чувствителна към различни спектри на светлината. Освен това, емулсионният слой има свойството да старее и поради това да придава и добавя нежелани дефекти в полученото изображение.