Това е специално приспособление, което подобно на зеницата на окото променя количеството светлина, попадаща върху светочувствителния елемент. И тук е малко трудно да се направи пълна аналогия между класическата фотография и цифровите апарати. Основната разлика е в това, че при класическите фотоапарати това приспособление е механично и наистина ограничава светлинния поток. При цифровите фотоапарати най-често блендата е електронна, т.е. използва се корекция на напрежението, получено от фоточувствителния елемент. Методът има съществени недостатъци. Например, ако върху светочувствителната матрица попадне прекалено много светлина, то при подтискане (намаляване) на напрежението губим значително от истинността на изображението, защото елементът работи на горния си праг на чувствителност. Обратно, ако светлинният поток е прекалено малък, матрицата работи на долния си праг на чувствителност и това води до изключително много цветен шум в изображението или дори липса на какъвто и да е цвят в получената фотография. Затова често се налага да се прилагат всякакви трикове за подобряване на резултата от експозицията. Най-популярният и стар метод е чрез използване на неутрални (ND) филтри, които се поставят пред обектива, По този начин фотоапаратът работи в диапазона с най-добра светочувствителност, когато има ярки светлинни потоци. Обратно, при липса на светлина, може да се осветят обектите, които ще се снимат, с допълнителна светлина. Това се прави с помощта на светкавица или друго фотографско осветление. В класическата фотография се използва и още един трик – смяна на фоточувствителния елемент (фотолента или фотоплака). Различните степени на фоточувствителност са стандартизирани и се означават с абревиатурите ISO или DIN. ISO 64 означава по-малка светочувствителност от ISO400. При цифровите фотоапарати се използва един и същ фотоелемент за снимане при всички случаи на прекалено осветени сцени, както и на прекалено тъмни сцени.