зависимост от своята цветна температура, светлината се отразява по различен начин от обектите около нас. За най-вярна се смята слънчевата светлина. Тъй като на повърхността на слънцето температурата е изключително висока, това е светлината с най-висока цветна температура. Един и същ бял обект, осветен със слънчева светлина, със светлина от крушка с нажежаема жичка или луминисцентна лампа, ще изглежда с различно бял цвят на фотографията. Това е така, защото при различните светлинни източници преобладават различни цветни съставки, от които се получава бялата светлина. Понякога преобладават съставки от червения спектър, а понякога от синия спектър. Дори и да се снима на открито, пак има разлика, дали се снима сутрин или по обед, дали има облаци, какви са облаците и кои съставки от слънчевата светлина пропускат, отразяват или поглъщат. При всички случаи има различни съотношения между трите основни цвята, необходими за получаване на цифрова снимка - червено, зелено, синьо (Red, Green, Blue).
Това отношение определя и верността на всички останали цветове в изображението. Тъй като и трите основни цвята се обработват поотделно в цифровата фотография, може да се нанесе корекция на получения резултат. По-удобно е обаче корекцията да се внесе преди да се направи снимката. Има два начина да бъде направено това. Първият начин е да се използва готов модел за корекция. Във всички цифрови апарати има готови програмирани модели за корекция, настроени след дълги опити и експерименти, в зависимост от конкретния модел матрица. Те са за смимане при “топло” изкуствено осветление, при “студено” изкуствено осветление, при слънчево време, при облачно време и при режим светкавица.
за български,
за англииски). Има обаче един съществен недостатък при избора само на готови модели. Никой не може да предвиди всички възможни комбинации и съотношения, когато има налице смесено осветление – комбинация от няколко от гореописаните случаи. Например, снимане в стая с работещо луминисцентно осветление и “топли” апликиращи лампи по стените в добавка на слънчева светлина, влизаща през прозореца на стаята. В този случай е най-добре да се направи баланс на цветните спектри на място преди процеса на снимане. Това е вторият начин за корекция на белия баланс. Фотографът намира обект, който смята за достатъчно бял, (може просто един бял лист) и указва на фотоапарата, че този обект е еталон за бяло. Процесорът на фотоапарата приема отразената светлина от еталона и подлага на анализ съставките на отразената светлина. След това внася корекция, валидна за всички останали снимки от този момент нататък до следващата промяна на корекцията. Когато има верен модел за получаване на бялото, то значи, че има верен модел и за останалите цветове. Много често вече се среща и корекция на черното. Налага се, за да може да се избегне “оцветяване” на черното в случай, че при изчисляване на баланса на белия цвят някоя от трите съставки на светлината е засилена много. Така в тъмните части на изображението, където яркоста на всички съставки е малка, ще се получи нюанс на съставката с най-голяма корекция.