Много важен елемент от съвременните цифрови фотоапарати е видът на стабилизацията на образа по време на снимане. Най-много си личи нуждата от стабилизиране на образа, когато се снимат по-тъмни сцени и не е възможно да се използва статив. При масовите фотоапарати обективите не са особено светосилни и не пропускат достатъчно добре светлината. Режимите за снимане са автоматични. От това следва, че тези апарати често снимат на ниски скорости, заради недостатъчната осветеност. Като добавим и използването на ZOOM, което допълнително намалява осветеността, е ясно, че трудно може да се получи изображение със сериозно качество без наличие на стабилизатор на образа.
Има три вида стабилизация. Първият вид е електронната стабилизация. Тя е позната отдавна като принцип и се използва широко във видеокамерите и във фотоапаратите, но само, когато фотоапаратите са в режим на видеозаснемане. Това се налага, защото принципът на действие на тази стабилизация не позволява да се използва при матрици с големина над 1 MP, поради необходимостта от изключително бързи процесори за обработка на сигнала. Базира се на следния принцип. При нестабилност проекцията на сцената върху матрицата се “разхожда” нагоре - надолу и наляво - надясно по матрицата. Процесорът следи зони от матрицата, открива в тях по данните за цвета елементи от сцената, които преди малко са били проектирани малко по-нагоре или надолу, малко по-вляво или дясно. По този начин процесорът непрекъснато измества виртуалния център на фотографията.
Вторият вид е оптичната стабилизация. При нея се използва подвижен елемент от оптиката на фотоапарата с чиято помощ се компенсират трептенията на ръката по време на снимане. Има система, която непрекъснато анализира трептенията и постоянно задава корекции, за да може проекцията на изображението да стои “неподвижна” върху матрицата.
Третият вид стабилизация е подобна, както на първия, така и на втория вид. При нея подвижният елемент не е част от оптиката, а самият фоточуствителен елемент-матрица на фотоапарата. По този начин не се измества виртуален център, а реален център. За това казваме, че прилича на първия тип стабилизация. От втория тип стабилизация се взема принципа на предварителност на събитията, т.е. след анализ на трептенията процесорът се стреми да изпревари самото трептене. При професионалните цифрови фотоапарати най-често изобщо липсва стабилизация на образа, поради много други обстоятелста, позволяващи снимане на високи скорости.