Оръжейничеството по българските земи има многовековни традиции. Сведенията за многохилядната българска кавалерия и за внушителните приготовления на цар Симеон за похода срещу Константинопол и за разгрома на най-силната на времето си армия - Византийската, показва значително развитото оръжейничество в пределите на Първата и Втората бйлгарска държава.    Масовото производство на оръжие довежда до стандартизация на производството. Затова пък българските майстори занаятчии се занимавали с персонална изработка на оръжие, съобразявайки се с естетическия вкус и възможностите на купувача.
     Оръжейничеството е необикновен занаят, мъжки занаят, занаят за гордост и достойнсво.
     Комплексният характер на оръжейничеството дава възможност в творческия процес да участват различни видове приложни изкуства - дърворезба, златарство, художествена обработка на кост, седеф и желязо.
     При украсата се използват редица златарски техники - изковаване, отливане, инкрустация, апликация, филигран, монтиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни, позлатяване.


     Специфичен оръжеен център е град Сливен, където са изработвани пушките "Сливенско шишане" и дългата пушка бойлия. Образецът съхранен в историческия музей в Сливен, в който са изброени 16 хиляди детайла в украсата на метал, седеф кост и рог, доказва високата художествена и естетическа стойност на сливенските пушки.
     Българското оръжие се продава не само на прочутите панаири в страната - Сливенския, Узонджовския, Пловдивския, Чирпанския, но и в Персия, Кюрдистан, Кавказ и в цяла Мала Азия, където по думите на французина Поае "френските оръдия не били в състояние да ги конкурират."
     Освен Сливен оръжейни центрове са Габрово, Никопол, София, Казанлък, Панагюрище, Враца и Видин.
     Към същите търсенния на автентичност на народното изкуство се причисляват и съвременните майстори оръжейници Дянко Дянков от Априлци, Димитър Петров от София, Павлин Павлов и Здравко Костов от Плевен.

   
©2003 Иван Коловос. Всички права запазени.