Презумцията на конструктивния подход е, че възприемането включва намесата на представянето и паметта. Това, което виждаме, не е точно копие на света такъв, какъвто е на снимка от фотоапарат. Вместо това зрителната ни система конструира модел на света трансформирайки, увеличавайки, изкривявайки и отхвърляйки информация. Изглежда доста познавателен порцес е нужен само за да можем да виждаме. Ефекта на изграждането е нужен за да можем да си осигурим по-постоянен поглед на света отколкото ако просто “виждахме“ картините, които се появяват върху ретината ни. Следователно, ходейки по улицата ние виждаме сградите като неподвижни и хората с приблизително еднакъв размер и форма, въпреки че картините, които нашите ретини получават, могат да имат радикално различни позиции и форми. Аналогично, нашата способност да възприемаме обекти върху екрана – били те текст, едномерни, двумерни или тримерни графики - се дъжи на предишни знания и очаквания за това какво би трябвало да бъде.

Контекст и Gestalt

Упражнение

Разгледайте Фигура 2 и прочетете какво пише. Забелязвате ли нещо странно в средните букви на думите?

Фигура 2.Ефектът от контекста при възприемането.

Коментар

Текстът на Фигура 2 обикновенно се чете като “the cat”. Средната буква е една и съща и в двете думи, въпреки че се чете като H в първата дума и като А във втората. Това е ефекта на контекста. Ние интерпретираме буквите като две смислени думи, а не като като две безсмислени срички. Контекста на другите букви и нашето знание ни позволява да интерпретираме Н като две различни букви. Следователно, когато една информация е представена с двусмислени средства, нашето познание за света ни позволява разберем смисъла и. Същото е в сила и при двусмислената информация върху компютърния екран.

Друг аспект на градивният процес е разлагането (делението) на картините на отделни части, които са лесно раличими. Обекта (фигурата) се разграничава от останалата част от информацията (фона). Много главни принципи лежат в основата на този процес. Те са описани за първи път от Gestalt психолозите (Koffka 1935, Kohler 1947), които вярват, че нашата способност да интерпретираме значението на сцените и обектите е базирана на нашия вроден усет към законите на организацията, обсъдени по-долу.

Законите на Gestalt за организацията на възприятието

Упражнение

Фигура 3 показва примери на законите за организация на възприятието. Разгледайте всяка картинка и опишете със свои думи какви са прицинципите, по които са организирани фигурките.

(a)	(b)	(c)	(d)
(e)

Коментар

Организационните принципи, които ни позволяват да възприемем фигурките като значещо цяло се дефинират като (а) близост, (b) подобност, (c) затвореност, (d) продължение и (e) симетрия.

(а) Близост: групите от точки се възприемат като едно цяло, а не като случайно разпръснати;

(b) Подобност: има тенденция елементите със една и съща форма или цвят да се възприемат като подобни;

(c) Затвореност: липсващите части на фигурата се попълват, така че тя се възприема като пълен кръг;

(d) Продължение: фигурата се възприема като две линии от точки, а не като група от точки;

(e) Симетрия: има тенденциа областите, ограничени от симетрични граници да се възприемат като свързани фигури.

От гледна точка на ползата за подпомагането на информационния дизайн, Easterby (1970) е очертал няколко полезни принципа за организацията на компонентите, показвани на екрана. Фигура 4 показва примери на основните такива.

	За изпъкването на фигурата е по-добро запълването, отколкото линията