Адресите в Интернет

IP (Internet Protocol) Адреси
Адресите на възлите (компютрите) в Интернет (IP адреси или номера) са 32-битови числа, обикновено записвани като 4 десетични числа (октети или байта, всяко между 0 и 255), разделени с точки, например 194.141.13.68. Всеки един IP адрес се състои от две части: адрес на мрежа и адрес на компютър в рамките на неговата мрежа. В зависимост от това каква част от IP адреса се използва за адрес на мрежата и каква за адрес на компютъра, IP адресите се делят на 3 основни класа.

Мрежите от клас A имат адреси, които използват първият байт за номер на мрежа, и започват с числата от 0 до 126 (първият бит на първия байт винаги е 0). Останалите 3 байта предоставят 24 бита за номериране на компютрите в една такава мрежа. Броят на мрежите от този клас може да бъде само 126, но това са изключително големи мрежи: ARPANET и още няколко търговски мрежи.

Средно-големите организации използват мрежи от клас B. Адресите в него са такива, че първите два байта служат за означаване на номера на мрежата, като първите два бита от първия байт са задължително “10”. Така тези мрежи се номерират от 128.1 до 191.254 (числото 127 в първия байт, както и числата 0 и 255 във втория, са запазени за специални цели). Последните два байта дават 16 бита за адресиране на компютрите в рамките на мрежата, което осигурява адреси за 64516 машини. Броят на всички мрежи от този клас е 16256.

Малките организации, които са и най-много на брой, получават адреси от клас C. Мрежите от този клас се номерират от 192.1.1 до 223.254.254 (първите три бита от първия байт задължително са “110”), което прави общо 2064512 броя мрежи. Във всяка такава мрежа се допускат най-много до 254 компютъра.

Адресите, започващи с число над 223, образуват класовете D и E и са запазени за специални цели.

Отделно във всеки клас са заделени специални адреси, които не се използват в Интернет, а само при специални схеми на адресиране използващи т.нар. прокси сървър (proxy server) или динамично преадресиране с NAT (Network Translation Table). Този вид адреси могат да се използват и в мрежи, които не са свързани в Интернет. Наричат се частни адреси (private addresses). Частни са адресите от клас А започващи с първи байт 10, адресите от клас B в диапазона 172.16 – 172.31 и адресите от клас C започващи с 192.168.

Големите организации обикновено разделят своята мрежа на подмрежи. Например при мрежа от клас B, в която компютрите се номерират чрез последните два байта z.t на 32 битовия адрес x.y.z.t, е възможно първият от тези байтове z да означава номер на подмрежа. Така полученото разделение няма никакво значение за външните за институцията мрежи, защото оттам всичките компютри в мрежата x.y се тълкуват по еднакъв начин за адресиране. Но вътре в разглежданата институция компютрите, притежаващи адреси с различни стойности в полето z, се разглеждат като принадлежащи към различни мрежи.