|
Трислойният модел клиент/сървър, разгледан по отношение на услугата
WWW, структурно може да бъде разделен на две части. Първата част
включва всичко, което се намира между клиента и HTTP сървъра. Характерно
за тази част от модела е, че е стандартизирана, платформено независима,
в основата й са принципите на действие на Интернет услугите,и може
без проблеми да поддържа мрежи с нисък дебит. Втората част на модела
обхваща всичко, което стои след HTTP сървъра. Специално в тази част
много от технологиите и елементите на класическия модел “клиент/сървър“
са запазени. По-долу е показано графично поведението на Web сайт
в Интернет среда, обусловено от правилата на трислоен клиент/сървър
модел.
Схема на функциониране на Web сайт, базиран на технологията
Клиентът управлява потребителския интерфейс, управлява и контролира
входящите данни. Това предпазва мрежата от излишен трафик . Web
сървърът свързва клиента, който иска някаква информация, със сървъра,
където се пазят данните, които са поискани. Сървърът за данни има
за цел да обработи данните и заявките (обикновено те са във форма
на SQL) и осъществява връзка със сървъра на базата от данни с цел
достъп до данните. С цел облекчаване натоварването на сървърите
и увеличение на капацитета, с който биха могли да обслужват отправени
към сайта ни заявки, работата им може да се разпредели между няколко
физически отделени машини, а не върху една единствена.
Схематично, етапите през които трябва да премине Интернет приложението
в средата на трислоен клиент/сървър може да се опишат по следния
начин:
1. |
Web сървъра и Web клиента се свързват посредством HTTP протокола
и се извлича съответната страница, която се предава на браузъра. |
2. |
Клиента въвежда данните в HTML формуляри, които се визуализират
при него от Web браузър. |
3. |
При самото въвеждане има контрол, който се извършва от скриптов
език, който може да е Perl, C, JavaScript, VBScript или който
и да е друг, ако сме се спрели на CGI метод за трансфер на
данни и генериране на динамична HTML страница. При положение,
че използваме Java същата функция извършват специално написани
приложения, наречени сървлети. |
4. |
Заявката се изпраща към HTTP сървър с помощта на протокола
CGI или се генерира от Java сървлета. |
5. |
Получените данни се обработват и се генерира заявка, в нашия
пример SQL заявка. |
6. |
Свързваме се с нужните ни данни посредством сървъра на БД. |
7. |
Получените като резултат от изпълнената заявка данни се вграждат
в HTML страница. Целта е да може да се интерпретират от клиента. |
8. |
Резултатите се изпращат на клиента и се визуализират от браузъра. |
|