Приложение на модела клиент/сървър в Интернет

Когато трябва да се свържат няколко съществуващи информационни системи, се оказва, че повечето функциониращи информационни системи са несъвместими помежду си. Някои от тях работят на твърде стари машини, докато други са изградени на база последния “вик на техниката”, което води и до разнообразие на използваните технологии. Ясно е, че решим ли да пренасяме данни между такива системи няма да ни е лесно и ще трябва да се преборим с редица усложнения. Немислимо е да се унифицират всички системи, защото това би струвало страшно много, а и не всеки разполага с необходимия финансов и човешки потенциал да го направи. Освен това веднъж синхронизирани, компонентите на мрежите трябва да продължат да се подобряват и поддържат хомогенни. Вижда се, че уеднаквяване на компонентите е почти, за да не кажем напълно, невъзможно да се постигне. Решението, което се налага по естествен начин е да слезем едно ниво надолу – щом не можем да уеднаквим компонентите можем да уеднаквим стандартите за пренос на данни между тях.

Това определя следните изисквания към глобалната мрежа:

	Да поддържа връзка между хетерогенни (разнородни като компоненти) мрежи.
	Да е независима от времето и разстоянията в комуникационната среда.
	Да позволява достъп до информацията и приложенията на различни сървъри чрез единствен клиент, което да се имплементира под форма на универсално клиентско приложение.
	Да предоставя възможност за свързване чрез компютърна мрежа или с помощта на достатъчно евтино персонално устройство (налага се модем-а ) при възможно най-ниска цена.
	Клиентите да имат достъп до въпросната мрежа без значение компютърната си платформа.
	Информацията, която ще се разполага на сървърите да е достъпна посредством унифициран стандарт и то независим от платформата, на която работи сървъра.

Ето защо глобалната мрежа – Интернет зае толкова важно място сред средствата за комуникация. Едно от основните й качества е, че е хетерогенна и повечето използвани в наши дни информационни и комуникационни технологии могат без проблем да се свържат с Интернет.

За използването на Интернет е важно разбирането на технологиите, чрез които работи самата глобална мрежа. В тази връзка, трябва да е наясно как точно се извършва обмена на информация по Интернет.

Oсновният модел за обмен на информация в Интернет е модела “клиент/сървър”.

WWW е Интернет услуга, в основата на която стои също модела клиент/сървър и чрез която ще демонстрираме прилагането на модела. Комуникацията между Web клиента и Web сървъра се осъществява чрез използване на протокола HTTP. HTTP (Hyper Text Transfer Protocol) служи за обмен на документи между сървър и клиент, и е част от протоколния стек TCP/IP за управление на поток от данни в Интернет. Всъщност протокола HTTP функционира на базата на проста схема от тип “въпрос–отговор". Клиентът изпраща заявка към сървъра, на която сървърът отговаря. Графично схемата е показана на следната фигура.

Принцип на комуникиране между Web клиент и Web сървър

Илюстрираният начин за взаимодействие между клиент и сървър не е единствения в Интернет. Освен при HTTP подобна схема на комуникация се прилага и при други протоколи – например FTP (File Transfer Protocol). Общо казано Web сървърът ще изпраща поисканите от клиентите заявки и файлове. Разликата между това дали ще използваме FTP или HTTP сървър се състои в значително по–богатата функционалност на HTTP сървъра. Ако изградим нашия сайт с Web страници под форма на хипермедийни документи, може да сложим освен текста и асоциирани с него графични, звукови или видео компоненти. Тогава, при условие, че клиент е отправил заявка към сайта ни, като резултат ще му бъдат изпратени всички елементи на документа, т.е всички съставни компоненти ще влязат в документа-резултат. Освен това според естеството на заявката и средствата за нейната обработка, от сървъра към клиента може да се изпращат и генерирани динамично данни (CGI интерфейс, Java аплет или Active X контрола).