Златното съкровище от Вълчитрън принадлежи към най-ценните и интересни паметници от сбирките на Археологическия музей в София.То е намерено случайно на 28 декември 1924 г. При обръщане за лозе в нивата на Тодор и Никола Цветанови в местноста “Дивите лозя” с. и. от Вълчитрън,Плевенско. Благодарение на златаря Коста Златарев и бързата намеса на административните власти в Плевен съкровището беше спасено от унищожаване и разграбване.

Съкровището е намерено от двамата братя Тодор и Никола Цветанови и 15 наемни работници.При откриването му никой от тях не подозирал, че “супникът”, чашите и “похлупаците” са златни. Те помислили, че предметите са от “принч” и че са “нишан”, т.е. белег за заровено наблизо “голямо богатство”. Оставили съдовете близо до изкопа и продължили да копаят на дълбоко и на широко, за да търсят “парите”. След продължително търсене те се уверили, че няма “пари”. Преустановили работата, разграбили предметите и се прибрали в селото. По-голяма част от предметите останали в ръцете на собствениците на нивата.

От обясненията на собствениците на нивата и работниците се разбира, че съкровището е намерено на около 0,30 м под повърхността на терена.Около него нямало ограда или следи от друга някаква материя.

Как са били поставени предметите - един върху друг или един до друг,не е установено , поради това че в момента на откриването им работниците са се нахвърлили върху тях и изваждането е станало чрез боричкане. Според показанията на повечето от работниците всички предмети са били заедно. Големият съд бил наведен с едната си дръжка надолу; в него сложени малките съдчета, а пред отвора му - “похлупаците”, наредени отвесно един зад друг. Предметите заемали площ около 0,80 кв.м. От разпита на намервачите и от внимателното преглеждане пръстта на обърнатата за лозе нива се установява, че наоколо няма следи от селище. Вероятно съкровището е заровено при бягство до някое по-отличително дърво или друг белег, за да бъде укрито от неприятеля. Може би притежателят му е загинал и съкровището е останало неприбрано. Равнината, в която е открито съкровището, днес се обработва. В миналото обаче, дори до преди 60-70 г., тук е имало непроходими гори.

Съкровището от Вълчитрън се състои от 13 златни предмета с обща тежина 12,425 кг. Предметите от съкровището могат да се разпределят на следните четири типа: 1) голям съд с две дръжки; 2) една голяма и три малки чаши с по една дръжка; 3) два големи и пет по-малки диска и 4) един троен съд от три полуяйцевидни форми, съединени помежду си. В момента на откриването, според уверението на намервачите, предметите били напълно запазени. При “подялбата” обаче повечето от тях били повредени.

При изработването на всички съдове се забелязва една и съща техника. Съдът и чашите са изработени от злато, което съдържа приблизително еднакъв процент злато, сребро, мед и желязо. Всички предмети са изготвени така грижливо и с такова умение и майсторство, че на пръв поглед трудно може да се открие начинът на оформянето им. Следи от приковаване, както и местата на връзките, т.е. припояване между отделните части, не се забелязват с просто око. Чрез микроанализа обаче се установява, че горните части, на съдовете, включително дръжките, са изливани и оформени отделно от дъната. Корпусите и при петте съд (големия съд и чашите) са свързани с дъната с припой от сребро.

Дръжката при голямата чаша е изтеглена от смия лист злато, от който е напражена вазата, и е припоена към тялото чрез три златни нита с полусферични главички.Единствената допълнитекна украса на чашата е съсредоточена върху дръжката - три канелюри, които при устието се съединяват във формата на рибя опашка.

 

Голяма чаша от Вълчитрънското съкровище

Към третия тип се отнасят двата големи и петте по-малки диска. По форма, размери (диаметри и височини) и украса двата големи диска са съвършено еднакви. Въпреки лошото състояние на четирите по-малки диска се вижда, че и те са сходни помежду си. От всичките седем диска само един от големите е напълно запазен. Той има форма на голям, слабо изпъкнал похлупак, снабден с висока луковична дръжка. Дискът се състои от пет много грижливо припоени помежду си части: 1) широк, почти плосък кръгъл външен пояс с ниско профилувана периферия, с рисувани ленти; 2) слабо конвексен вътрешен кръг, с три концентрични ръба; 3) нисък кух цилиндър с три тесни пръстена; 4) висока куха луковична дръжка с нисък профилуван кръг на върха и с рисувани ленти и 5) двойно конусовидна пъпка с пръстен в основата.

От всички предмети от Вълчитрънското съкровище най-интересен и загадъчен е съдът с трите съединени помежду си полуяйцевидни форми. Той се състи от три еднакви златни, продълговати полуяйцевидни или във вид на водни птици форми, единят карй на всяка от които е доста изострен и малко издигнат нагоре, а противоположният е заоблен. В основата си те са съединени посредством две слабо закривени електронови тръби. Откъм горната половина на заоблените части на трите форми излизат навън: от средната - една по-дълга дъговидна тръба, слабо закривена нагоре и надебелена в края, а от външните - по една куха, по-къса дъговидна, стеснене и затворена в края тръбичка. Краищата на двете външни тръбички са съединени със средната тръба с по една масивна ос.

 

Триделен съд от Вълчитрънското съкровище

Отделните полуяйцевидни форми така са свързани една за друга, че ако се налее течност в една от тях, то тя преминава и в другите две и може да се източи чрез закривената средна тръба.

Предметите от Вълчитрън, с изключение на един от по-малките дискове, са изработени от злато с еднакъв процент злато, сребро, мед и желязо. При тяхното изливане, изковавае, спояване и украсяване е приложена еднаква техника. При отделните групи - трите малки чаши, двата големи и петте малки диска - те не само че са еднакви по форма, украса и размери, но дори и по тежина са приблизително равни. Отделните групи предмети са изливани и изковавани върху съответни модели и матрици.