Параметри на скенерите Основните параметри, които един скенер притежава са: разделителна способност, която се измерва в брой точки за един инч (Dots per inch - dpi), вид на оптичната система, дълбочина на цветовете и типа на интерфейса за връзка с компютъра. Разделителната способност се дели на: оптична и апаратна по вертикалната ос. Колкото е по-голяма оптичната разделителна способност, толкова повече светочуствителни елементи притежава скенерът. В момента за нормална разделителна способност, дори в по-ниския клас скенери, се счита 600 dpi. Апаратната разделителна способност (по вертикала) се определя от възможния брой стъпки на механиката за придвижване на оптичните елементи за един инч. Видът на оптичната система зависи единствено от вида на фоточувствителните елементи. Тя може да бъде CCD (Charged - Coupled Device) или CIS (Compact Image Sensor). Скенерите, използващи CCD, дават по-качествени изображения, но оптичната им система е доста сложна, с големи размери и сериозен разход на енергия. Скенерите, използваши CIS, имат доста опростена оптична система, компактна и лека, а разходът на енергия не е много голям. Основният недостатък е липсата на много голям контраст. Цвят. Стандартно, скенерите използват 24 битов цвят (по 8 бита за всеки един основен цвят). Някои скенери обаче имат възможност за поддържане на 48 битов цвят, което дава възможност за коригиране на цветовете (при последващи обработки на копието), без загуба на информация. Това е така, защото с колкото повече битове е описан един цвят (а за компютите всеки нюанс се разглежда като нов цвят) толкова по верен е той спрямо оригинала. Интерфейс. Връзката (интерфейс) на скенера с компютърната система определя единствено и само скороста, с която става предаването на информация от скенера към компютъра. Връзката е двупосочна. С помощта на специален диалог помежду си двете устройства следят целия процес на предаване и приемане на данни. Когато настъпи забавяне при предаването или грешка при самото предаване, процесът на сканиране може да бъде прекъснат и продължен по-късно, като при нужда част от оригинала да се сканира отново. Накрая, естествено, се получава едно цяло копие. Най-разпространени в момента са скенерите, използващи USB интерфейс (Universal Serial Bus), но има и такива, които могат да използват повече от един вид интерфейс, включително безжичен. Ако е необходима голяма скорост на сканиране (при големи резолюции), е добре скенерът да има SCSI интерфейс. Друг фактор, определящ скороста на въвеждане, е разделителната способност, с която се работи по верме на сканирането. Почти никога не се налага да се използва максималната разделителна способност на всеки един скенер. Трябва да се знае за какво ще се използва сканираното изображение и според това да се определи разделителната способност, с която ще се сканира. Така може да се спести много време и само оригиналите, за които сме сигурни, че трябва да се сканират с голямо качество, да бъдат сканирани с голямо качество. Ако за различни цели са необходими копия на един оригинал с различна разделителна способност, е добре оригиналът да се сканира веднъж с най-голямата необходима разделителна способност. Ако е нужно копие с размери по-малки от тези на оригинала, но с висока разделителна способност, може да се сканира оригинала с малка резолюция. След това, изкуствено да се повиши резолюцията на копието и едновременно с това да се намали размера му. Например, сканира се документ с размери 10 х 20 см с резолюция 150 dpi. След това се променя размера на копието на 5 х 10 см (четири пъти по-малко по площ) и едновременно с това се повишава резолюцията 4 пъти на 600 dpi. Така се спестява време, защото не се сканира документа направо на 600 dpi. Ето примерни резолюции, достатъчни за някои типове документи:
Ако е необходимо копие на снимка или документ за широкоформатен печат, добри резултати се получават само ако копието е с резолюция поне 300 dpi (600 е за препоръчване) и мащаб минимум 1:10.
|
||
Назад | Съдържание | ||