Видеокамери
Видеокамерата е сложно оптико-механично и електронно устройство, което се състои от три основни части:
Оптична. С нейна помощ се улавят отразените светлинни лъчи от сниманите обекти, проектират се върху специална повърхност, която ги превръща в елекричеки сигнали и след това се подават на електронния блок за обработка.
Електронен блок. В електронния блок има няколко модула. Някои от тях управляват оптичната система, други обработват получените електрически сигнали от оптиката в подходящ вид за предаване по кабел или за запис. Отделен модул управлява записващото устройство на камерата.
Визьор. Това е уред, който позволява на оператора да вижда къде е насочена и какво снима камерата в момента и предоставя допълнителна информация за записа, скорост, бленда, фокус, баланс на бялото, състоянието на акумулаторните батерии, нивото на звука и т.н.
Записващо устройство. Често това е самостоетелен модул (дори при някои типове камери липсва), с който видеосигнала се прехвърля на траен носител - магнитна лента, цифрова памет от типа на картите, DVD диск или твърд диск.
Видеокамерите могат да се разделят според вида си на няколко типа. Според това, дали могат да записват получения образ или не, те се делят на видео камери и видео камкордери (комбинация между думите CAMERA+RECORDER). Първият вид (камери без рекордер)
се срещат предимно в студиата, където се използва повече от една камера едновременно и с помощта на специален смесителен пулт режисьорът на продукцията превкючва гледните точки от различните камери, за да бъде “по-живо” предаването. Понякога камерите за едно предаване може да са дори в различни студиа. За запис на получената по този начин продукция се грижи специален отделен видеомагнетофон. Поради това, не е задължително собственикът на студиото да влага излишни средства във видеозаписващи магнетофони (рекордери), монтирани на всяка камера, защото, така или иначе, на практика те няма да се използват постоянно или дори никога. Камерите с монтиран на самите тях записващ магнитофон (рекордер)
се използват навсякъде, където носенето на отделен видеомагнетофон е нежелано, трудно или изобщо невъзможно. Този вид камери могат да се използват и в студийна обстановка, след като се свържат по подходящ начин с пулта на режисьора. Често в професионалните студиа може да видите едни и същи видеокамери със и без записващо устройство, окомплектовани с различни визьори или обективи. Това е така, защото устройствата за професионални цели се правят на модулен принцип. Обективите, електронните блокове, визьорите и записващите устройства са отделни блокове и модули и могат да се окомплектоват според нуждите. Например, на една и съща видеокамера може да се поставят различни видеорекордери за различен формат на записа. Могат и да се поставят различни обективи според нуждите на оператора – широкоъгълни, телеобективи или макрообективи.
При видеокамерите от по-ниския ценови клас всички модули са съчетани в един корпус и не могат да се делят или подменят.
Изключение правят няколко модела видеокамкордери с възможност за смяна само на обектива.
Според вида на записа (без значение от типа на носителя), видеокамерите се делят на аналогови и цифрови.
Според вида на записа (без значение от типа на носителя), видеокамерите се делят на аналогови и цифрови.
Според броя на светочувствителните матрици, камерите (без значение дали са аналогови или цифрови) се делят на едночипови (по една матрица (чип) за всички основни цветове от цветния модел RGB) и тричипови (за всеки цвят по една отделна матрица). Тричиповите камери винаги са за предпочитане пред едночиповите, поради несравнимо по-доброто качество на получените изображения.
На практика няма цифрови камери с лъчева тръба, поради това, че лъчевите тръби, като средство за преобразуване на светлината в електричество, отдавна са отхвърлени, заради големите недостатъци при получаване на образа, необходимостта от изключително ярко осветление, за да се получи качествен образ и др. Няма да обясняваме устройството на видеокамерите с лъчеви тръби. Ще кажем само, че принципът им на действие има изключително много общи черти с получаването на образ с помощта на монитор (телевизор) с електронно-лъчева тръба. На практика това е същия процес, само че наобратно. Лъчите от електронната тръба не създават образ, а помагат за неговото получаване. Лъчите обхождат равнина, покрита със специална фоточувствителна емулсия, на която с помощта на обектив, вече е проектиран образа, който снимаме. В зависимост от това дали електронните лъчи попадат върху по-светло или по-тъмно осветени области, се променя силата на електронния поток. В последствие тази промяна се обръща в подходящи за предаване или записване електрически сигнали. След приемането им в телевизионния приемник се симулира обратния процес.
Видеокамерите, работещи с помощта на светочувствителна матрица, не се различават особено от цифровите фотоапарати, освен по разделителната способност на матрицата, нейния реален размер и по това, че камерите са създадени да записват непрекъсната последователност от кадри. В зависимост от видеостандарта, броят кадри варира от 24 до 30 кадъра в секунда.