В началото трябва да се направи разлика между видео стандарт и компресия на цифрово видео. Всички аналогови видеостандарти могат се цифровизират и при това да бъдат компресирани или некомпресирани.
Основните телевизионни (видео) стандарти са NTSC, SECAM и PAL, като при всеки един от тях се срещат и разновидности.
В зависимост от видео стандарта, на който работят устройствата, броят на кадрите за една секунда, без значение дали се възпроизвеждат или записват, може да бъдат 25 fps при PAL или 30 fps NTSC за една секунда. Съкращението fps е абревиатура на израза frames per second (кадри за секунда).
Това се наложило преди години, когато са създавани различните телевизионни формати, колкото и да е странно, заради различията в честотата на променливото електричество в електропреносната мрежа на различните континенти. В света има два стандарта за това: 220V - 50Hz и 110V – 60Hz. Така в страните с 60Hz мрежа се използват 30 кадъра за секунда, а при 50Hz по 25 кадъра за секунда. На практика се използва синхронизацията от електропреносната мрежа. Естествено, в днешно време нещата не стоят точно така, но телевизионните стандарти вече са създадени и новопоявявящата се техника трябва да се съобразява с това. В момента всички съвременни устройства за видео трябва, ако не записват, то поне да възпроизвеждат всички налични видеостандарти. Настоящият курс няма за задача да ви запознава с различията на телевизионните стандарти, затова няма да им обръщаме особено внимание. Съществуват електронни устройства, които позволяват конвертиране на видеосигнала от един към друг видеостандарт в реално време.
Независимо от вида на телевизионния стандарт, видеото може да бъде записано като аналогово или цифрово. Аналоговите камери и видеомагнетофони записват (без значение от типа на носителя) аналогови сигнали и при всеки презапис настъпва сериозна загуба на сигнал, а от там и по-лошо качество на изкопирания материал. Има няколко хитрости и системи, които подобряват този недостатък. Например, по-големи скорости на лентата, повече записващи глави, интегрирани в един корпус, записване поотделно на сигналите, съставящи видеоизображението, коректори на грешки и филтри. Различните системи за аналогов запис дават възможност за запис с различно качество, но като цяло тази технология е отхвърлена, затова няма да се спираме на нея. Споменаваме за този вид запис на видео само, защото по света все още се намират голямо количество архиви с аналогови записи. Основните видове системи за запис на аналогово видео са VHS, VHS-C, Video-8, Hi8 , sVHS, BetaMax, BetaCAM, U-Matic. Освен по качество на видеосигнала, системите се различават и по качество на звука, дали записват и четат таймкод, колко трайни са записите преди безвъзвратно да загубят способноста си да се възпроизвеждат, дали презаписът е с малки или по-големи загуби. Не на последно място е и цената на устройствата, записващи и възпроизвеждащи различните формати. Цената може да бъде до няколко десетки пъти по-висока за професионалните формати, както за устройствата, така и за консумативите – касети, видеоглави и др.
В случай, че е необходимо да се прехвърли аналогов запис в компютър, трябва между аналоговото устройство, което подава сигнала и компютъра да се включи специален аналогово-цифров преобразувател, наричан още в практиката CAPTURE. С негова помощ се дигитализира аналоговия сигнал в поредица от растерни изображения. За разлика от цифровите камери, където се използват точно определени формати за запис на цифрово видео, при аналоговото прихващане (capturing) на материала трябва да се съобрази и системата на аналоговия запис, за да се избере правилния аналогово-цифров преобразувател и възможностите му за свързване с видеомагнетофона или камерата. Това се налага, за да се “прихване” записа с минимални загуби на качеството. Има доста голям избор за начините на свързване и типа на видеосигнала, но не при всеки модел аналогово-цифров преубразовател те са в наличност. Ако аналоговите видеосигнали бъдат подредени, според качеството им, се получва следното:
Composite - сигнал;
sVideo - сигнал;
Component - Y/R-Y/B-Y сигнал;
RGB – сигнал.
Най-качесвен е RGB сигналът, а най-често срещаният е композитния сигнал. Определящо за възможните за използване на видове сигнали при цифрово-аналоговите преобразуватели е цената им. Например, за прихващане на професионален аналогов запис от формат Betacam ще е необходим качествен аналогово-цифров преобразовател, за препоръчване с хардуерна компресия на сигнала. По отношение на последващото обработване и редакция на цифровизирания вече в компютъра видеоматериал няма разлики спрямо обработката на цифрово видео. Различия има по отношение на изискванията на самата компютърна конфигурация, защото файловете, получени при цифровизиране на аналогово видео са с малко по-голяма резолюция и обем. Например, аналогов PAL сигнал се прихваща, с резолюция 768х576 точки, а цифровият PAL е с резолюция 720х576 точки. Когато се пресметне разликата, се оказва, че при цифровизирания аналогов формат има 27648 точки повече за всеки кадър. За една 25 кадъра в секунда (при PAL сигнал) това прави 691200 точки повече за обработване. Затова се изисква по-голяма процесорна мощ за обработката или допълнителен хардуер, който да поеме тази работа, вместо процесора. Ако се работи със скъп аналогово-цифров преобразувател, монтиран на някоя от бързодействашите шини на дънната платка на компютъра, той се “захваща” с работата по обработката на кадрите вместо процесора. Обикновено при цифровизация на аналогово видео се използва някоя от разновидностите на M-JPEG (Motion-JPEG) компресията, която позволява, както и при JPEG, за статични изображения да се избере степента на компресия.