Съкровищата на България
 
НачалоКазанлъшка гробница Гробница
 
Tракийски погребения


     
Най-ранните следи от траките в Казанлъшкото поле са открити на западния браг на язовир “Георги Димитров”. При село Долно Сахране, където бяха разкопани четири надгробни могили. Които са съдържали тракийски погребения от края на бронзовата и началото на желязната епоха.

Областите по горното течение на река Тунджа(днешно Казанлъшко) влизали в пределите на Одриската държава. Особено важна роля в историческото развитие на Тракия този район е играл през ранноелинистическата епоха – IV - III в.пр.н.е. През 1947г., се разтвaря една нова, неизвестна страница от историята на нашите земи – открит е тракийският град Севтополис. Той и до сега си остава първият и единствен цялостно проучен тракийски селищен център от градски тип у нас.

Граьдът е основан от тракийския владетел Севт III в края на IVв.пр.н.е. В градоустройството му личат залегнали принципите, характерни за устройството на гръцкия полис. Севтополис е бил преди всичко силно укрепен център, нелишен обаче и от паметници на монументалната архитектура и изкуство – дворец-храм с богата вътрешна декорация, храм на Дионис и храм на Великите самотракийски богове. Хинтерландът на Севтополис по отношение на гробничната архитектура дава нещо съвършено своеобразно, коренно различаващо се от другите райони на Тракия. Това е широката употреба на тухлата като строителен материал. Досега тук са открити седем гробници, изградени от тухли, от които четири от типа на т.нар. куполни гробници. Това очевидно е една локална особеност в гробничната архитектура на тази област.

През 1965г. западно от село Мъглиж, при разкопките на една надгробна могила, е открита нова гробница, най-голямат по размери от известните тук досега, отличаваща се от тях както по своята архитектура, така и по декорацията си. Тя има сложно различен план с обща сължина 23м и богата вътрешна декорация с фриз предимно от растителни материали в гробната камера.

Маглижката гробница представлява един вид фамилен мавзолей, използван продължително време за неколкократни погребения. Към числото на гробниците със стенописи в Казанлък се прибавя още една – новооткритата гробница при с. Крън. Установено е, че е имала декорация, но за съжаление е достигнала до нас в много лошо състояние. Тя освен това представлява значителен интерес, както по отношение на архитектурната си форма и строителна техника, така и по отношение на твърде оригиналната си декорация.

Откритите тук досега три гробници със стенописи свидетелстват за широко използване на живописа като елемент на вътрешната декорация на тракийските гробници през елинистическата епоха. Безспорно най-интересна сред тях е Казанлъшката.

Откриване на гробницата. Могилата, в която е открита гробницата, е имала вид на естествен завършек на хълмистото възвишение “Тюлбето”, което се намира североизточно и непосредствено до град Казанлък. То носи името си от построената до могилата турска семейна гробница “Тюлбе”. Легендата разказва, че тук бил погребан основателят на града Съраджа паша.

Гробницата е била открита на 19 април 1944г. при прокопаване в могилата на галерия за противосамолетно скривалище. В гробната камера са намерени незначителен брой предмети, указание, че тя е била ограбена още в древността. На пода, вляво от входа, е лежала повалена остродънна глинена амфора и човешки кости, изгнили останки от дърво, железни гвоздеи, късове от съдове, местна изработка и вносна гръцка керамика.

След пресяване на големия слой прах, който покривал, пода са били открити следните предмети: няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх на копие, силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло, с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; една глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиресет съвършено дребни полусферични златни “копченца”, от вдлъбнатата страна, на които е прикрапена маклка златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.

“Копченцата“ и лентичките са били пришити към някаква тъкан, вероятно от облеклото на знатните покойници, а розетките – от диадемата на тракийката. Изящно финно изработените златни “копченца” и глинената розетка със суха позлата свидетелстват за високо развито ювелирано изкуство у траките през тази епоха.

В преддверието на гробницата е било открито глинено ойнохое, подобно по форма на ойнохоето, което носи виночерпецът от стенописите. Извън гробницата при разчистването й и снемане на могилния насип са пазкрити две жертвени огнища със следи от жертвориношение – животински кости, фрагментирани глинени съдове, два глинени аскоса.

Наличието на тези жертвени огнища следва да се обясни с някои страни на религиозните вярвания на траките, по-точно с обичая да се извършват жертвоприношения и излияния в прицеса на издигане на могилата.

Засужава внимание и откритата в насипа изкустно изработена от тънък сребърен лист каничка, шийката на коята е украсена с позлатен пояс от гравирани лаврови листа.

Върху оцветените в помпеанско червено стени на дромоса и гробната камера са запазени останки от железни куки, върху които вероятно са били окачени погребални дарове.

Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са погребани двама души. От антропологическите изледвания на костите личи, че единят от погребаните е жена. Следователно гробницата е съхранявала останките на една знатна тракийска фамилия. Наличието на късове от дърво, гвоздеи и други е указание, че покойниците са били погребани, без да бъдат изгорени, положени в дървени саркофази или върху погребални легла. Невъзможно е обаче да се установи дали погребенията са извършени едновременно. Наличието все пак на металическа врата между дромоса и куполното помещение, навежда на мисълта, че гробницата е била пригодена и за повторни погребения, което се потвърждава и от редица нови открития, направени през последните години у нас, включително и откритата през 1965г. тракийска гробница при Мъглиж.

Архитектура. Гробницата е разположена в южната половина на могилния насип. Тя е изградена наравно с околния терен и е ориентирана от север към юг, с вход от юг. Корпусът й се състои от тухлена гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол, висок 3,25 м, с диаметър на основата 2, 65 м и диаметър на пресечния връх 0,47 м. Гробната камера е свързана с тесен тухлен коридор(дромос), в който се влиза през правоъгълна врата, оформена с рамка от големи дялани каменни блокове, страничните от които са наведени навътре. Дромосът има правоъгълна форма с дължина 1,95 м, ширина 1,12 м и височина 2,24 метра. Засводен е с двускатен лъжлив свод, образуван от издадените една над друга тухли, косо отсечени в долния си ръб. Входът на дормоса – тесен и висок – е оформен от същата рамка от големи дялани блокове, а горния му край завършва с остър връх. Вероятно не е имал врата.

Целият тухлен корпус на гробницата е покрит с каменна риза от ломени камъни, споени с глина. Тя е имала за цел да поеме част от тежестта на могиления насип и същевременно е служила за дренаж.

При входа на дромоса от каменната риза се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60м и ширина 1,84 м. От входа на разстояние 0,70 м двата зида са хоризонтални и имат еднаква височина – 2,67 м, след което се снишават и завършват с височина около 0, 75 м. От външната преградна стеничка на преддверието са запазени само основите. Наличието на хоросанова мазилка и щукатура, с която са били намазани вътрешните стени на преддверието, са доказателство, че то е имало дървено покритие.

Кръглото помещение се е затваряло отвътре с единична метална врата, прикрепена посредством ос в долния и горния праг на входа. Сега тя липсва. По своята архитектура Казанлъшката гробница можем да причислим към т.нар. куполни гробници.

В Тракия са открити 16 куполни гробници, почти всички в южните й части, на територия, населявана от одрисите, едно от най-многобройните и с най-високо обществено-икономическо развитие племена. Обединяващ елемент при тях е погребалната камера с кръгъл план и куполен свод.

Живопис. Тракийската гробница при Казанлък получава световна известност със своите неповторими стенописи. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ около 40кв.м. Тя ни показва един далечен свят, представен в сложни композиции, главно място в които заема човешката фигура. Използвани са и растителни орнаменти, и мотиви от архитекрурата.

Работено е с четири цвята – бял, черен, червен и жълт, - с които са си служили художниците през тази епоха. Използвана е и богата гама от нюансите им.

Гробницата има художествено декоративно оформление още в преддверието, стените на което са били измазани с глина и отгоре покрити с бяла щуркова мазилка. Получената гладка стена е била разделена с тъмни линии на редове, които образували правоъгълници. Така стената изглеждала като че ли от каменни блокове, с което преддверието получило вид на монументален подход, който е отвеждал през вратата на дромоса към вътрешността на гробницата.

В дромоса системата на украса е извънредно интересна сложна. Тя създава впечатление за една стена от голяма пострйка, декоративно разчленена и увенчана с фриз от фигурална композиция.

Известни различия, които се явяват между фигуралната живопис в гробната камера и в дромоса, ни навеждат на мисълта, че освен първокласният творец-художник, дело на когото е безпорно живопистта в гробната камера, е взел участие и друг художник

Главният фриз и погребалната камера заема централно място в украсата на гробницата. Композиционно той е развит около един център – групата на знатните покойници. Техните поза и облекло, отрупаната с ястия маса, погребалният венец и диадема на главите им, както и насоченото от двете страни към тях шествие показват по безспорен начин, че тук имаме представена една сцена на погребално угощение. Изпълнената със спокойствие е тържественост поза на тракиеца и многобройната му свита сочат високото обществено положение, заемано от него приживе. Разкошното облекло и накитите на неговата съпруга потвърждават знатния й произход.

Композицията на погребалното угощение от Казанлъшката гробница се отличава със своята многофигурност. Тази сцена ни е позната от гръцкия надгробен релеф, но най-характерното в случая е, че я виждаме център на една многофигурна, композиция третирана със средствата на живопистта.

Стенописите в гробницата са ценен източник за проучване на бита и културата на тракийското общество през ранноелинстическата епоха. Художникът на гробницата е бил изключителен майстор. Той е работил творчески и е притежавал верен усет за пластичност, обемност и пространственост. Той композира фигурите умело и свободно в различни положения, използвайки скъсяването на формите, които дават илюзия за дълбочина, а с удебелените щрихи, контури и полутонове постига пластичност.

Тракийската гробница при Казанлък, единственият паметник на живопистта от елинистическата епоха, с неповторимите си стенописи е придобил световна известност. Те свидетелстват за онова високо ниво, до което е достигнало изкуството в Тракия, напълно изравнено по художествена сила с най-високите достижения на елинистическото изкуство. Огромното значение на стенописите в Казанлъшката гробница се състои и в това, че те се явяват източник, който спомага за проучване на генезиса на изкуството и културата на елинизма, тъй като траките са не само носители на тази култура, но и участници в нейното създаване.

 

 

© 2002 ФМИ - Курс по Мултимедийни технологии