Една от най-големите и най-пищно украсени фиали от Луковитското съкровище е, за съжаление, в много лошо състояние - по-голямата част от шийката липсва. Но дъното показва колко богат е бил декоративният замисъл на майстора.

Фиала от Луковитското съкровище

Три концетрични ивици от езичест орнамент отделят основните конструктивни части една от друга. Декорацията е съставена от редуващи се изпъкнали “бадеми” (или “яйца”) и палмети, съединени една с друга чрез волути. Върху дъното са разположени по шест елемента, а върху тялото - два пъти повече. Устието завършва с подгънат надолу бордюр, украсен с позлатени перли и овули. Шията е отделена от тялото с вдлъбната позлатена ивица. По същия начин е обрамчено умбото на дъното на чашата. Върху шийката са гравирани два скачени с върховете си равнобедрени триъгълника. Този орнамент има много стара история - среща се върху съдовете от желязната епоха. Сигурно той има някакво магическо значение. Тялото е украсено с два концентрични реда от женски глави, като в горния те се редуват с трилистни палмети.

Фиала от Луковитското съкровище

Чашата от Луковитското съкровище е белег на нарастващото значение на антропоморфните мотиви в декоративния и изобразителен репертоар на тракийската торевтика. Вероятно пред нас е многократно повтореният образ на Великата богиня - главното божество на траките. Друг интересен съд от това съкровище е сребърната ваза. Конструктивно тя е замислена като съчетание на различни изрязани обеми. На местата на връзките майсторът е изчукал релефни пояси от отвесни канелюри (между устието и шийката),от прешлени (шийката и тялото) и отново от по-високи канелюри. (основата на столчето). Този начин на формообразуване придава по-голяма острота на Силуета.

Фиала от могилата при с. Браничево, Шуменско

Дръжката е украсена с ивици гравиран орнамент, горе се прилепя към устието чрез две волути, а към тялото - чрез традиционната палмета.

Независимо от лошото си състояние, бронзовата каничка от Тъжа е особено интересна с иконографията на изображенията си. В три хоризонтални фриза са представени (отдолу нагоре) риби, водни птици и глави на бикове. Водната птица е един от най-разпространените образи в изкуството на геометричния стил (11.-6. в.пр.н.е.) както в Тракия, така и в Средна Европа, Гърция и Иран.

Каничка от Тъжа, Казанлъшко

Така една стара идеологическа и иконографска тема продължава своето съществуване в тракийското изкуство и през втората половина на 4. в.пр.н.е. Освен декоративната си функция тези образи от тракийския животински стил носят вероятно и някакво религиозно идеологическо съдържание. Те всички се свързват с водния елемент, дори и бикът, който на Изток е атрибут на бога на бурята и дъждовете, а в известната иранска чаша от Хасанлу от устата му се излива благодатният порой, напояващ земята. Възможно е тази малка ваза да е служила в ритуали, свързани с култа на водата и небесната влага. От друга страна, някои изследователи виждат в мотива на водните птици и рибите зооморфен паралел на сцената на инве-ститура - връчване атрибутите на царската власт, един важен сюжет в идеологията и изкуството на траки и скити. Наистина, във фрагментирания ритон от Карагодеуашх тези два мотива са пряко съпоставени, а една сребърна чаша от Кул -Оба съдържа фриз от патици, кълвящи риби. В Тракия също срещаме този сюжет - дъното на разглежданата каничка-ритон от Русе е украсено с подобно изображение. Следователно изображенията върху тези премети се свързват с царския култ.